Нека пускат сондата, щом не са разбрали. Очакваше го мъчително преживяване, но поне беше сигурен, че няма да изкопчат стаеното в главата му.
Нещо изщрака зад него и последва раздвижване. В полезрението му се появиха трима души, които заобиколиха долния край на носилката. Загледаха го мълчаливо. Тег обходи с поглед и трите лица. Първият вляво беше облечен в кафява дреха със съединена горна и долна част. Несъмнено — мъж. Бе виждал вече у местните жители на Гамму същото лице с правоъгълни черти и малки като мъниста очи, които сега буквално го пронизваха. Лице на инквизитор, дето не би трепнал и за миг от мъчителните гърчове на агонизиращ разпитван. На времето Харконите бяха натрупали големи количества от този човешки материал. Типове с идиотична праволинейност, способни да усилят докрай болката.
Застаналият фронтално пред Тег носеше сивочерното облекло на ескортиращите, но качулката му беше свалена, разкривайки безизразна физиономия под късо подрязана сива коса. Неказващото нищо лице почти не се различаваше по цвят от дрехите. Никакъв белег не определяше облеченото в тях същество като мъж или жена. Тег бе вече включил в паметта си данните за него — широко чело, квадратна брадичка, големи зелени очи над нос, наподобяващ в изпъкналата си част острие на нож, и малка устица, свита в гримаса на отвращение.
Третият от групата задържа най-дълго вниманието на башара — висок и облечен в майсторски скроен и ушит костюм от едно парче, с черна куртка в строг стил, прилепнала плътно по очертанията на тялото. Скъпи дрехи. Без военни декорации и отличителни знаци. Безспорно мъж. Изражението му говореше за прекомерно отегчение и Тег веднага лепна етикет върху тясното надменно лице, тъмните очи и тънките устни. Отегчен, отегчен, отегчен!
Случващото се тук бе пълна и неоправдана загуба на твърде ценното му време. Някъде го очакваха много по-важни дела, което веднага трябваше да бъде разбрано от другите двама незначителни люде.
Този е официалният наблюдател.
Отегченият бе изпратен тук от господарите си, за да наблюдава и докладва за чутото и видяното. Къде ли бе оставил куфарчето си? О, да, ето го, подпряно до стената. Куфарчетата бяха отличителен знак на чиновниците с неговия ранг. По време на предварителната си обиколка Тег ги бе виждал из улиците на Исаи и другите градове на Гамму. Малки, плоски куфарчета. Колкото по-важна клечка бе служителят, толкова по-малко беше куфарчето му. В отличителния атрибут на тукашния функционер едва ли можеше да се побере нещо повече от една-две касети с данни и миниатюрно видеооко. Не би отишъл никъде без такова око, чрез което поддържаше връзка с шефовете си. Да, плоско куфарче на много важен чиновник.
Улови се, че си задава въпроса, какъв ли би бил отговорът на важната личност, ако я попита: „Да кажеш нещо за спокойствието ми?“
Впрочем отговорът май бе вече изписан върху отегченото лице. Нямаше дори да отрони дума. Не бе дошъл, за да дава обяснения. Тег предполагаше, че когато важният функционер си тръгне, крачките му ще бъдат необикновено големи. А мислите му ще са отправени далеч оттук, където в ръцете му има власт, позната само нему. Сигурно ще тупне нетърпеливо по бедрото си с куфарчето, за да си припомни собствената си важност, както и да обърне внимание на останалите колко голям е неговият авторитет.
Едрата фигура фронтално пред Тег се обади с налагащ присъствието си глас, чиито вибрации несъмнено говореха, че принадлежи на жена:
— Не ви ли прави впечатление как ни наблюдава? С мълчание доникъде няма да стигнем. Казах ви го още преди да влезем. Губим си времето, а то не е чак толкова много, че да се занимаваме с поредната глупотевина.
Тег я погледна. Макар и неясно, в гласа ѝ прозвучаха познати нотки. Дочу се и задължаващ тон — особеност, типична за света майка. Възможно ли беше?
Мъжът от Гамму потвърди с кимване и додаде:
— Права си, Мамарли. Но не аз заповядвам тука.
Мамарли? Име или титла!
Двамата погледнаха към важния функционер. Той се обърна и се наведе над куфарчето. Извади миниатюрно видеооко и застана така, че екранът да бъде скрит от спътниците му и от Тег. Окото светна в зелено, призрачно огрявайки лицето на чиновника. Самонадеяната му усмивка изчезна. Задвижи мълчаливо устни, а думите му бяха предназначени за намиращия се на екранчето.
Башарът с нищо не бе загатнал, че може да разчита казаното по движенията на устните. Всеки от преминалите през бене-гесеритската школа го владееше, при това независимо от ъгъла на наблюдение, стига само устата да се вижда. Мъжът си служеше с вариант на стария галахски език.