Одрейди се бе противопоставяла на присъствието на Шийена. но Тараза остана непреклонна. Въздействието на момичето върху Уаф и някои от жреците трябваше да осигури съкрушително преимущество за Бене Гесерит. По протежение на дългата стена с прозорците бяха монтирани долбанни отражатели, задържащи неприятния блясък на полягащото на запад слънце. Одрейди си каза, че залата не случайно гледа на запад. От прозорците се разкриваше панорама към земята на вечерния здрач — мястото за отдих на Шай-хулуд. Сякаш погледът се насочваше към миналото, към смъртта…
Тя загледа с възхищение долбанните отражатели пред себе си. Представляваха черни плочици с широчина десет молекули, въртящи се в прозрачна течна среда. Със зададения им автоматичен режим те пропускаха предварително определено количество светлина, без да намаляват видимостта. Художниците, а и търговците на антики ги предпочитаха пред поляризационните системи, тъй като през тях преминаваше целият цветен спектър. Монтирането им говореше за специалното предназначение на залата — витрина за най-ценното от съкровището на Бога-Император. Да, имаше и рокля, носена от избраната за него невеста.
Жреците-съветници спореха разпалено в единия край на залата, без да обръщат внимание на фалшивия Туек. Тараза бе застанала близо до тях и ги слушаше. Изражението ѝ говореше, че ги смята за глупаци в натруфени одежди.
Уаф и свитата му от лицетанцьори се намираха близо до широката входна врата. Тлейлаксианецът последователно насочваше вниманието си към Шийена, Одрейди и Тараза; спорещите жреци почти не го интересуваха. Всяко движение на Уаф издаваше несигурността му. Дали Бене Гесерит щеше наистина да го подкрепи? Ще успеят ли заедно да се справят с ракианската опозиция?
Шийена се приближи със защитния си ескорт до Одрейди. Светата майка видя очертанията на твърдите мускули на момичето; то бе започнало леко да се закръгля, докато мускулната му маса постепенно придобиваше предписаните от Бене Гесерит форми. Скулите вече не изпъкваха толкова рязко под мургавата кожа, кафявите очи бяха по-ясни; ала в тъмната му коса все още се виждаха червеникавите, сякаш опърлени от слънцето кичури. Вниманието към спорещите жреци показваше, че Шийена не е пропуснала да направи връзка с казаното ѝ по време на предварителния инструктаж.
— Наистина ли ще се сбият? — прошепна тя.
— Продължавай да ги слушаш — отвърна Одрейди.
— Как ще постъпи старшата майка?
— Наблюдавай я внимателно.
И двете насочиха погледите си към Тараза, заобиколена от групата на мускулестите послушници. Сега видът ѝ говореше, че се забавлява, продължавайки да следи жреците.
Групата от Ракис бе започнала спора си още в градината на покрива. Когато сенките се удължиха, пренесоха го в залата. Сега дишаха ядно и от време на време мърмореха, след което изведнъж извисяваха гласове. Не виждаха ли как ги наблюдава имитаторът Туек?
Одрейди отново погледна към хоризонта отвъд градината на покрива; в пустинята не се долавяше никакъв признак на живот. От Дар-ес-Балат във всички посоки се простираха само голи пясъци. Родените и отрасти тук хора имаха различно мнение за живота от жреците-съветници. Тези места сякаш не принадлежаха на Ракис с поясите си от зеленина и окъпаните от вода оазиси, изобилстващи в областите, отдалечени от екватора, и прилични на украсени с цветя пътепоказатели за безкрайните пътища в пустинята. От Дар-ес-Балат започваше нейното царство — гигантски пояс, опасал цялата планета.
— Наслушах се на глупостите ви! — избухна мнимият Туек.
Той дръпна грубо встрани един от съветниците и застана посред спорещата група.
— Всички ли сте мръднали? — додаде ядно.
Един от жреците (ей Богу, старият Албертус!) погледна през стаята към тлейлаксианеца и извика:
— Господин Уаф! Ще бъдете ли така любезен да озаптите лицетанцьора си?
Споменатият се поколеба за миг, но все пак се отправи към спорещите, следван отблизо от свитата си.
Мнимият Туек рязко се обърна и посочи с пръст към него:
— Ти! Остани на мястото си! Няма да позволя намеса на тлейлаксианци. Заговорът ви е напълно ясен.
Одрейди внимателно следеше изражението на Майстора след изреченото от имитатора Туек. Ама че изненада! Изглежда никога не бе чувал подобно обръщение към себе си от страна на някоя от собствените си креатури. Какъв шок! Конвулсии изкривиха чертите на лицето му. От неговата уста се разнесе бръмчене, подобно на раздразнени насекоми с честа промяна на тоналността, което очевидно бе някакъв език. Лицетанцьорите от свитата му замръзнаха, но мнимият Туек просто му обърна гръб, за да продължи разговора със съветниците си.