Белонда не престана да мести погледа си, очевидно нетърпелива да си тръгне. Големи, но безуспешни досега усилия бяха положени за пробив в студената черупка, която я държеше на разстояние.
— Чувствам се много странно, когато държа бебето в ръцете си и мисля: Това е баща ми — каза Одрейди.
— Чух го още първия път — изрече Белонда сякаш с корема си и с почти баритонов тътен, като че ли всяка дума беше свидетелство за лошо храносмилане.
Въпреки всичко тя бе доловила иронията в шегата на старшата света майка. Старият башар# Майлс Тег наистина беше баща на Одрейди. Самата тя бе съхранила клетки (изчегъркани от нокътя), за да се появи гола като част от дългосрочния „план за евентуални възможности“, ако все пак успееха да възпроизведат тлейлаксианските# резервоари. Но Белонда по-скоро би приела да бъде изгонена позорно от „Бин Джезърит“, отколкото да се съглася с коментара на Одрейди за жизнената важност на техническата въоръженост на Сестринството#.
[# Виж речника в края на книгата. — Б. ред.]
— Намирам го за несериозно в подобно време — каза Бел. — Онези женски откачалки няма да спрат да ни преследват докато не ни унищожат, а ти искаш да празнуваме!
С известно усилие Одрейди запази внимателния тон:
— Ако почитаемите мами стигнат до нас преди да сме готови да ги посрещнем, може би не сме съумели да поддържаме морала си в добро състояние.
Мълчаливият втренчен поглед на Белонда право в очите й предаде обезсърчаващо обвинение: Ужасните жени вече изтърбушиха шестнайсет от нашите планети!
Одрейди добре знаеше колко погрешно е да се мисли за онези светове като за притежание на „Бин Джезърит“. Хлабаво организираната конфедерация на планетарните правителства, образувана след Времената на глада и Разпръскването, разчиташе почти изцяло на Сестринството за жизнено важни услуги и сигурни комуникационни връзки, но старите фракции продължаваха упорито да бранят самостоятелността си: ПОСИТ#, Космическото Сдружение, Тлейлакс, изолирани остатъчни групички от жреческото съсловие на Раздвоения Бог и дори помощни части от Говорещите с риби, както и схизми — малки общества на разколници. Раздвоеният Бог бе завещал на човечеството една разделена империя, чиито фракции внезапно придобиха съмнително и спорно поведение поради необузданите атаки на почитаемите мами от Разпръскването. „Бин Джезърит“ — школа-пазител на повечето от старите форми — съвсем естествено се бе превърнала в тяхна главна цел.
Мислите на Белонда никога не се отдалечаваха прекомерно от заплахата на почитаемите мами. Одрейди отдавна го бе осъзнала. Понякога тя бе почти готова да я прогони, но понастоящем дори „Бин Джезърит“ се бе разделила на фракции, а и никой не би отрекъл превъзходните организаторски способности на светата майка. Под нейно ръководство архивната служба бе достигнала непознато досега съвършенство.
Дори без да говори, Белонда нерядко съумяваше да насочи вниманието на старшата майка върху преследвачите, които ги дебнеха със свирепо постоянство. Явно и този път бе решила да помрачи настроението на спокойна увереност в успеха, което Одрейди разчиташе да постигне.
Тя положи усилие да съсредоточи мислите си върху новия гола. Тег! Ако се стигнеше до възстановяване на първоначалната му памет и спомени, Сестринството отново щеше да разполага с възможно най-добрия башар. По-точно — със съчетание на башар и ментат#! Военен гений, чието необикновено умение бе родило митове в старата империя.
Но дали Тег би бил полезен срещу онази женска паплач, върнала се от Разпръскването?
Каквото и да става, почитаемите мами не бива да ни открият! Още не!
В башара бяха събрани премного смущаващи неясноти и възможности. Загадка покриваше периода непосредствено преди смъртта му по време на гибелта на Дюн. На Гамму той бе сторил нещо, разпалило необузданата дива ярост на почитаемите мами. Самоубийственото му поведение на Дюн не бе достатъчно, за да предизвика лудешката им реакция. Носеха се слухове и витаеха откъслечни данни и сведения за дните, които бе прекарал на Гамму преди опустошението на пясъчната планета. Може да се движи прекалено бързо, за да го проследи човешкото око! Беше ли успял да го направи? Дали това не бе още една проява на неподражаемите способности на атреидските гени! Може би мутация? Или поредният от митовете за Тег!