„Да привършим с онези отвън!“
Точно и недвусмислено. Правилните ни действия ще ги отслабят — помисли Одрейди.
Ксенофобия, доведена до смеховита крайност, може би?
Напълно вероятно.
Удари с юмрук по работната маса, давайки си сметка, че стореното ще бъде видяно и записано от сестрите, установили постоянно наблюдение върху поведението на старшата света майка. После заговори на глас за вездесъщите видеоочи и сестрите-вардияни, взрени в тях.
— Няма да седим и да чакаме в затворени отбранителни територии! Надебеляхме като Белонда (нека хапе от яд!), въобразили си, че сме създали недосегаемо общество и вечни структури.
Одрейди обходи с поглед познатата стая.
— Намираме се на място, което е една от нашите слабости!
Седна на стола зад работната маса, като мислеше върху проблема както от архитектурна гледна точка, така и в светлината на общинското планиране. Е, старшата света майка има това право!
Поселищата на Сестринството рядко се разрастват без определена цел. Дори когато това става върху съществуващи структури (както беше със стария кийп на харконите на Гамму), ползваха се планове за повторно изграждане. Изискваха се пневмоводи за съобщения и малки пакети. Светлопроводи и твърдолъчови прожектори за пренос на шифровани послания. Имаха за себе си мнението, че са най-добри в защитата на комуникационните връзки. Послушници и куриери на светите майки (подготвени по-скоро за самоубийство, отколкото за предателство на висшестоящите) пренасяха по-важните послания.
Тя сякаш виждаше — отвъд прозореца и планетата — своята мрежа, превъзходно организирана и снабдена с нужния персонал, където всяка бин-джезъритка се явяваше като продължение на останалите. Когато ставаше дума за оцеляването на Сестринството, сърцевина на всичко бе абсолютната преданост. Тук-там се срещаха отстъпници (някои от които особено впечатляващи, като бабата на Тирана например), но и за тях имаше граница. Повечето сътресения бяха временни.
Всичко посочено дотук представляваше модел, сътворен по запазената марка на „Бин Джезърит“. Следователно беше слабост!
Одрейди се съгласяваше с много от страховете на Белонда. Но да бъда проклета, ако позволя на подобни неща да помрачат цялата радост от живота! Все едно да отстъпим и да предадем всичко, както искат почитаемите мами — плячкаджийки.
— Преследвачите търсят как да отнемат силите ни — изрече тя гледайки право към тавана.
Също като диваците в древността, които изяждали сърцата на враговете си. Е, добре… Ще им дадем да хапнат нещо! И много късно ще разберат, че не могат да го преглътнат!
С изключение на предварителното обучение, разчетено за начална подготовка на помощници и послушници, Сестринството нямаше слабости и не прибягваше до поучителни съвети, ала Одрейди все пак притежаваше свой личен девиз: „Някой трябва да прекопае.“ Усмихна се на себе си, докато се навеждаше много по-свежа над зовящата я работа. Нейната стая и Сестринството бяха поверената й градина, която очакваше да бъде оплевена и засадена.
Както и наторена. Не бива да забравям за торта.
„Когато си поставих за цел да поведа човечеството по моята Златна Пътека, обещах му урок, който хората да запомнят завинаги. Познавам дълбоко залегнал в тях модел на поведение, който те отричат на думи, но потвърждават с делата си. Казват, че търсят сигурност и спокойствие — условия, които характеризират с думата «мир». Но дори когато я изговарят, не престават да отглеждат семената на хаоса и насилието.“
И така, нарича ме Кралицата-паяк!
Височайшата почитаема мама се облегна в масивния стол, поставен върху висок подиум. Повяхналата й гръд се разтърси от беззвучен злорад смях. Знае какво ще й се случи, когато попадне в моята паяжина! Ще я изсмуча до сухо, ето какво ще направя.
Беше дребна жена с безлична физиономия и нервно подскачащи мускули; наведе погледа си към обления в дневна светлина под на приемната зала, покрит с жълти плочки. Върху него лежеше бин-джезъритска света майка, овързана с шигърова жица#. Пленницата не правеше никакви опити да се съпротивява. Шигьровата жица беше идеална за целта. Ако се опита, ще отреже ръцете й!
Помещението, в което се намираше, допадаше на височайшата почитаема мама както с размерите си, така и с факта, че бе отнето от други стопани. С площта си от триста квадратни метра то е било разчетено за събиранията на навигаторите от Сдружението точно тук, Свързващия възел, като всеки участник е трябвало да се намира в огромен резервоар. Пленницата, просната на жълтия под, изглеждаше като прашинка в безкрая.