Какво ли ме подтиква към самонаблюдение точно сега?
По време на първото отстъпление на Сестринството и още преди да започнат най-яростните атаки на почитаемите мами, Лусила бе преживяла тежки моменти, когато като спазъм я налиташе мисълта, че „отвън някой ни дебне, обзет от желанието да ни убие“.
Погром! С тази дума си послужи равинът, преди да излезе сутринта, „за да видя какво мога да направя за тебе“.
Знаеше, че мъжът е избрал думата от продължителен и горчив опит, събран в паметта, но едва след като самата тя преживя за първи път този погром на Гамму, можа да прецени степента на ограничение, наложено от обстоятелствата, които бяха извън неин контрол. Самата аз бях бегълка тогава. Сегашното положение на Сестринството имаше някои прилики с изстраданото под властта на Тирана време с изключение на факта, че Бог-Императорът очевидно (погледнато в ретроспекция) никога не е искал да изтреби „Бин Джезърит“, а само да го държи в ръцете на своето управление. И той наистина бе управлявал!
Къде ли е проклетият равин?
Беше едър, емоционален мъж със старомодни очила. Широко лице, обгорено от обилна слънчева светлина. Малко бръчки въпреки възрастта, която се долавяше в гласа и движенията му. Очилата приковаваха вниманието върху дълбоко вдлъбнати тъмни очи, някак особено бдителни.
— Почитаемите мами… — бе казал той (точно тук, в горната стая с голи стени), когато тя му обясни надвисналата опасност. — О, Боже мой! Наистина е трудно.
Лусила бе очаквала подобен отговор, а в допълнение успя да разбере, че и равинът знае достатъчно.
— На Гамму има щурман от Сдружението, който помага за издирването ти — добави мъжът. — Един от онези… Едрик е много силен и способен, както ме информираха.
— Нося от кръвта на Сиона. Той не може да ме види:
— Нито пък мен или някого от моите хора поради същата причина. Знаеш, че ние, евреите, се приспособяваме към голям брой обстоятелства.
— Тукашният Едрик е само присъствие — рече тя. — Малко са нещата, които е способен да направи.
— Все пак са го довели. Страхувам се, че няма да успеем да те измъкнем от планетата.
— Тогава какво да сторим?
— Ще видим. Нали разбираш, че моите хора не са напълно безпомощни?
Долови в гласа му искреност и загриженост за съдбата й. Заговори някак монотонно за противопоставянето на сексуалния натиск от страна на почитаемите мами, „което трябва да се прави дискретно, така че да не ги предизвиква“.
— Отивам да пошепна тук-там — каза накрая равинът.
Тя почувства странно спокойствие от думите му. Нерядко попадналият в ръцете на медици долавя някакво равнодушие, отдалеченост и дори жестокост. Вдъхна си смелост с мисълта, че лекарите Сук са подготвени да бъдат чувствителни към потребностите ни, състрадателни и помагащи. (За всички онези неща, които могат да се случат в критични ситуации.)
За да се успокои, съсредоточи усилията си, насочвайки цялото свое внимание върху персоналната мантра, която бе придобила при самообучението за смъртта.
След като трябва да умра, налага се да премина през урок по трансцедентално мислене. Трябва да си отида оттук спокойна и ведра.
Подейства й благоприятно, макар че все още чувстваше леко треперене. Мъжът бе излязъл отдавна. Нещо не беше в ред.
Права ли бях, като му се доверих?
Въпреки засилващото се усещане за обреченост, наложи си познатото от „Бин Джезърит“ простосърдечие, оглеждайки отново срещата си с равина. Прокторите й го наричаха „невинността, вървяща ръка за ръка с липсата на достатъчно опит, което обаче често се бърка с незнанието“. Всички неща се движат и носят свободно в това простосърдечие. То се намираше близо до способите, използвани от ментата. Информацията постъпва без наличие на предварително мнение:
„Ти си огледало, в което се отразява вселената. Отражението е всичко, което си готова да изпиташ. Изображения отскачат от сетивата ти. Възникват хипотези. Важни, дори когато са погрешни. Това е изключителна ситуация, при която повече от едно погрешно предположение може да доведе до вземане на надеждни решения.“