„Ние сме твоите слуги, готови да помогнат“ — бе казал равинът.
Думите му бяха напълно достатъчни, за да вселят тревога в една света майка.
Обясненията, дадени от кристала на Одрейди, внезапно се оказаха подходящи. Почти винаги става дума за изгода. Прие съждението като цинично, но подплатено с голям опит. Всички усилия да бъде изкоренено то от човешкото поведение неизменно се бяха разбивали в скалите на всекидневието. Социално ориентирани и комунистически системи само променяха броячите, които измерваха изгодата. Броячът на огромните управляващи бюрокрации бе властта.
Лусила не забрави да си припомни, че формите на проява винаги са едни и същи. Погледни фермата на равина! Скромно убежище за пенсиониран лекар Сук? Вече бе видяла Намиращото се зад външната фасада — слуги, самостоятелни жилища за по-богатите. А сигурно имаше и още. Независимо от системата, винаги бе едно и също — с най-хубавата храна, най-добрите любовници, неограничените пътувания, приказните условия за почивка…
Наистина става твърде досадно, когато си го видял толкова пъти, колкото ние.
Знаеше, че умът й буйства панически, но не можеше да го предотврати.
Оцеляване. Самата същност на изискващата система винаги е оцеляването. А аз заплашвам оцеляването на равина и неговите хора.
Той бе любезничил с нея.
Винаги внимавай е онези, които ласкаят, които нюхат, за да стигнат до цялата мощ, дето се предполага, че имаш. Как се гънат тълпите умилкващи се слуги, как тръпнат, за да изпълнят всяка наша заповед! И колко омаломощаващо действа всичко това.
Грешката на почитаемите мами.
Какво ли бави равина? Дали не пресмята колко може да получи за една света майка на име Лусила?
Отдолу някой тръшна врата, разтърсвайки пода под нозете й. Дочу забързани стъпки по стълбите. Твърде примитивно живеят тези хора. Стълбища! Лусила се обърна, когато вратата се отвори. Равинът влезе, внасяйки със себе си силна миризма на мелиндж. Застана до вратата, преценявайки настроението й.
— Уважаема госпожо, извини забавянето ми. Повикаха ме за разпит при Едрик, щурмана от Сдружението.
Това обясняваше мириса на подправка. Щурманите винаги се къпеха в оранжевия газ на мелинджа, а чертите на лицата им често бяха забулени от изпаренията. Сега Лусила сякаш виждаше пред себе си мъничката устичка и грозния израстък, служещ за нос. Устата и носът изглеждаха твърде малки за голямото лице с пулсиращи слепоочия. Представяше си колко застрашен трябва да се е почувствал равинът, заслушан в монотонния симултанен механичен превод на безличен галахски език.
— Какво иска?
— Теб.
— Дали…
— Определено не знае, но съм сигурен, че ни подозира. Впрочем той подозира всички.
— Пуснаха ли опашка по дирите ти?
— Не е необходимо. Могат да ме намерят винаги, когато поискат.
— Какво ще правим? — Лусила си даваше сметка, че говори прекалено бързо и много по-високо от обичайното.
— Драга госпожо — мъжът направи три крачки към нея и тя забеляза потта по челото и носа му. Страх. Лесно доловим мирис.
— Е?
— Намираме за доста интересни икономическите постановки на различни действия на почитаемите мами. — Думите му потвърдиха опасенията й. Знаех си! Направо ме изтъргува!
— Вие, свети майки, много добре разбирате, че винаги съществуват несъответствия в икономическите системи.
— Така ли? И какви по-точно? — постара се гласът й да прозвучи много внимателно.
— Недостатъчното ограничаване на търговията с която и да е стока винаги повишава печалбата, особено на дистрибуторите-ангросисти — тя усети предупреждаващо колебание в гласа му. — Така се стига до погрешния извод, че може да се регулира например притокът на нежелани наркотици посредством задържането им по границите.
Какво се опитваше да й каже? Думите му представляваха афиширане на елементарни истини, познати дори на послушниците. Повишените печалби винаги се използваха и за закупуване на безопасни пътеки покрай пазителите на границата, включвайки нерядко самите пазители в сметката.
Закупил ли е част от прислушващия персонал на почитаемите мами? Не е ясно, но със сигурност не вярва, че може да го направи напълно спокойно.
Почака, докато мъжът усмири напълно мислите си, за да може — поне по неговите представи — да изложи нещата така, че да предизвика с най-голяма вероятност благосклонен прием от страна на една света майка.