Тя привърза Дънкан, докато аз можех да се проваля.
Почитаемата мама-пленница се оказа увлекателен за изучаване случай, дори понякога забавен… На стената на трапезарията за послушници в кораба се мъдреше нейна закачлива, макар и доста глуповата творба:
Дано те има, Боже! Ето, литва сега към тебе моята молитва, че идолът на ниския перваз дали си ти, или съм просто аз? Добре, добре, изслушай ме тогава: нащрек ме дръж, каквото и да става; от тежък грях в злочестина голяма пази ме — по-добре ще е за двама; а в даскалото да съм идеал, какъвто никой тук не е видял; или да бъда толкоз съвършена, че сякаш за небето съм родена. Каквото и да си решил да правиш, мисли за себе си, но мен да не забравиш.
Последвалото стълкновение с Одрейди, уловено от видеоочите, бе наистина приятно за сетивата. Гласът на старшата майка прозвуча изненадващо рязко:
— Мурбела! Твое ли е?
— Боя се, че да — изречено без сянка на разкаяние.
— Аха, значи се и боиш? — все още рязко.
— Защо пък не? — определено предизвикателно. — Позволяваш си шеги с Мисионария Протектива! Не оспорвай. Това е било намерението ти.
— Всичко звучи толкова претенциозно!
Когато отново си спомни за сблъсъка, Шийена почувства единствено симпатия. Протестът на пленничката бе симптоматичен. Какво ли се подготвя за кипеж, преди да бъдеш принуден да го забележиш?
По същия начин се съпротивлявах на вечната дисциплина, „която ще те направи силна, детето ми“.
Мурбела като дете? Какви сили са надделели при нейното оформяне? Животът винаги представлява реакция на оказвания натиск. Някои се поддават на леките забави и развлечения, които ги оформят с разширени пори, подпухнали от прекалено невъздържание. Бакхус им се смее подигравателно. В изражението на лицата им се струпва похот. Една света майка не може да не го забележи след хилядогодишни наблюдения. Оформя ни натискът, независимо дали се противопоставяме или не. Многократно оказван и от различен вид натиск, предизвикващ последващо оформяне — ето, това е животът. А аз създавам нов натиск с потайното си противопоставяне.
Ако се вземе предвид сегашното състояние на повишено внимание към всякакви заплахи у Сестринството, навярно немите разговори с Дънкан с помощта на ръцете бяха безплодни.
Шийена наклони глава и погледна към черната топка върху плота за скулптиране.
Но аз ще продължавам да се съпротивлявам. Ще изградя съдбата си по начин, създаден лично от мен. Ще сътворя собствения си живот! „Бин Джезърит“ да върви по дяволите!
И ще загубя уважението на сестрите.
Имаше нещо наистина странно в начина, по който почтителният конформизъм бе вграден силом у тях. Те го бяха съхранили от своето най-дълбоко минало, изваждайки го редовно от време на време, за да го поправят и внесат онези необходими заглаждащи корекции, които епохата налага на всички човешки същества. И сега бе именно такъв ден, казано мимоходом, с безгласно благоговение.
Следователно ти си света майка, което не може да бъде по-вярно по логиката на каквато и да е друга преценка.
Тогава Шийена разбра, че ще бъде принудена да подложи на изпитание дошлата от древността практика до максималната възможна степен, дори с риск да я разруши. А формата от черен пластичен материал, търсеща излаз от беснеещото в самата нея кътче, всъщност бе само един-единствен елемент от онова, което тя знаеше, че трябва да стори. Назови го бунт, назови го с всяко друго име; то бе сила, която осезателно долавяше в гърдите си и която в никакъв случай не можеше да бъде пренебрегната.
„Ограничи се само с наблюдение и неизменно ще пропуснеш смисъла на собствения си живот. Целта може да бъде изразена по следния начин: живей живота си възможно най-добре. Животът е игра, чиито правила ще научиш единствено ако скочиш в него и го изживееш пълноценно. В противен случай губиш равновесие и непрестанно се изненадваш от променящата се ситуация. Онези, които са извън играта, хленчат и се оплакват, че късметът винаги ги подминава. Те отказват да проумеят, че могат и сами да създадат част от своето щастие.“
— Прегледала ли си последния запис с видеооко на Айдахо? — залита Белонда.
— По-късно! По-късно!
Одрейди знаеше, че усещането й за глад е дошло в отговор на въпроса на светата майка Белонда, зададен по същество.
Напоследък се чувстваше все по-притеснена от непрестанен натиск. Винаги се бе опитвала да се справя със задълженията си, гледайки на нещата от възможно най-голям ъгъл. Колкото повече се засилваше интересът й към разнообразието, толкова по-широк ставаше обхватът на нейния поглед, както и увереността, че е придобила нова полезна информация. Ползването на сетивата подобряваше тяхната дейност. Дълбоката същност неизменно бе обект на търсещите й интереси. Същността. Подобно на ловуването за храна, която обаче трябваше да утоли силен глад от по-висок порядък.