Одрейди рязко тръсна глава, понеже не искаше нищо да отвлича вниманието й от острата размяна на реплики.
— Не можеш да кажеш същото за мен — възрази Айдахо.
— Излишно извинение — обвини го Мурбела. — Просто си бил подготвен от тлейлаксианците да уловиш в капана първата Впечатка, на която си попаднал!
— И да я убия — внесе поправка Айдахо. — Ето какво са имали предвид.
— Но ти дори не направи опит да ме убиеш. Разбира се, не искам да кажа, че би успял.
— Тогава, когато… — Айдахо прекъсна думите си с неволен поглед към записващите видеоочи.
— Какво щеше да изтърси? — моментално се вклини Белонда. — Трябва да разберем!
Одрейди продължи мълчаливо да наблюдава задържаната двойка. Пленничката — почитаема мама, демонстрира изненадваща проницателност.
— Може би мислиш, че си ме пипнал случайно и без специална подготовка от твоя страна?
— Именно.
— Но в теб виждам нещо друго! Не напредна особено съобразно заложеното. Представи се в определени граници.
Айдахо се вглъби в себе си и очите му леко се замъглиха. Наклони назад глава, изпъвайки гръдните мускули.
Типично изражение на ментат! — прецени Белонда.
Повечето експерти по анализ биха предположили същото, но все пак трябваше да получат потвърждение от страна на самия Айдахо. Ако е ментат, защо да държи събрана в себе си толкова информация?
Заради другите неща, до които е стигнал благодарение на същите способности. Той се бои от нас — и с пълно право.
Мурбела заговори, без да крие подигравателната си усмивка: — Ти импровизира и внесе подобрение в онова, дето тлейлаксианците бяха заложили. В теб има нещо, което никога не допуска оплакване, независимо от обстоятелствата!
— Ето как сама се справя с чувството си за вина — изкоментира Белонда. — Достатъчно е да бъде убедена, че е вярно, така Айдахо не би могъл да я вкара в капана по никакъв начин.
Одрейди сви устни. От прожектираното си личеше, че голата се забавлява.
— Може би същото важи и за нас двете.
— Няма как да обвиниш тлейлаксианците, нито пък аз да укоря почитаемите мами.
Тамалани влезе в работната стая и се отпусна до Белонда в своя стол с биологично саморегулиране.
— Виждам, че и вие се интересувате от същото — тя посочи изображението на двете фигури.
Одрейди изключи прожекционния апарат.
— Направих проверка на нашите аксолотлови резервоари — продължи Тамалани. — Проклетникът Сцитал е задържал жизнено важна информация.
— В първия ни гола няма никакъв дефект, нали? — попита Белонда.
— Нашите от Сук не са открили нищо. Одрейди заговори с внимателно подбран тон:
— Сцитал трябва да запази нещичко, за да може да се пазари. Чудновата бе мисълта и на двете страни: Сцитал плаща на „Бин Джезърит“ за закрила от почитаемите мами и за убежището си в Дома на Ордена. Но всяка проучила добре нещата около него света майка знаеше, че друго движи последния тлейлаксиански Майстор.
Умни са, наистина са умни в „Бин Тлейлакс“. Много повече, отколкото предполагахме. Лепнаха ни петно с аксолотловите си резервоари. Самата дума „резервоар“ е поредната тяхна измама. Представяхме си контейнери с топъл амнионен флуид, като във всеки от тях е събрана сложна машинария, копираща (по фин, дискретен и подлежащ на регулиране начин) функцията на утробата. Резервоарът е налице, добре! Но вижте какво е съдържанието му.
Решението на тлейлаксианците удряше право в целта: ползвай оригинала! Природата го е създавала цяла вечност. Единственото, останало за „Бин Тлейлакс“, бе да добавят собствена регулираща система, свой начин за точно копиране на съдържащата се в клетките информация.
„Езикът на Бога“ — както казваше Сцитал.
На Шейтана бе по-подходящо.
Обратна връзка. Клетката направлява дейността на своята утроба. Впрочем — почти същото, което прави оплодената яйцеклетка. Тлейлаксианците просто бяха усъвършенствали процеса.
Одрейди въздъхна и за миг събра погледите на съдружничките си:
Нима старшата света майка има нови безпокойства?
Откровенията на Сцитал ме тревожат. Каква бе ползата ни от тях. О, колко ни отврати „подправянето“. После се пристъпи към усъвършенствания и рационализации. Те наистина бяха рационално обяснение на нерационални подбуди! Ами ако няма друг начин. Ако точно по този път стигнем до голите, които толкова ни трябват. Може би ще се намерят доброволци. Бяха намерени! Доброволци, и то какви!
— Витаеш в облаците! — измърмори Тамалани, а после погледна към Белонда, решила да каже нещо, но в следващия миг предпочела да не го прави.