Лицето на светата майка Белонда стана меко и ласкаво — чест спътник на мрачните й чувства. Тя изрече малко по-силно от гърлен шепот:
— Твърдо настоявам да елиминираме Айдахо. Колкото до тлейлаксианското чудовище…
— Защо правиш предложение с евфемизъм? — попита Тамалани.
— Да го убием тогава! А тлейлаксианецът да стане обект на всякакъв вид убеждения, които можем…
— Млъкнете и двете! — разпореди се Одрейди.
Тя притисна за малко длани към челото си и се вгледа в еркерния прозорец, зад който се лееше леден дъжд. Службата за метеорологичен контрол продължаваше да трупа нови и нови грешки. Обвиненията към нея бяха излишни, макар хората да не мразят нищо повече от непредсказуемото изкуствено:
„Искаме го, както е в природата!“ Каквото и да е то.
Когато я връхлитаха подобни мисли, Одрейди копнееше за съществуване, граничещо с реда, който тя винаги бе харесвала. Периодични разходки в овощните градини. Обичаше да го прави във всяко годишно време. Спокойна вечер с приятели и размяна на мисли в разговор с онези, към които чувства топлота. Привързаност ли? Да. Старшата майка си позволяваше още повече — обич на съмишленици. Както и хубава храна и напитки, подбрани за подобряване на настроението. Наистина го искаше. Колко добре е, когато всичко е вкусно. А по-късно… Да, по-късно — отоплено легло с мил спътник, чувствителен към нуждите ти така, както и ти към неговите.
Разбира се, повечето от тези неща просто нямаше как да се случат. Отговорности! Каква огромна с изискванията си дума. Как тежи и изгаря.
— Огладнявам — каза Одрейди. — Да поръчам ли да сервират тук обяда?
Белонда и Тамалани я загледаха.
— Едва единайсет и половина е — смутолеви Тамалани.
— Да или не? — настоя Одрейди.
Двете свети майки се спогледаха.
— Както искаш — заяви Белонда.
В „Бин Джезърит“ имаше поговорка (естествено Одрейди я знаеше), че в Сестринството нещата вървят по-гладко, когато стомахът на старшата света майка е доволен. Точно това реши въпроса.
Тя набра по интеркома личната си кухня:
— Дуана, обед за трима. Нещо специално. По твой избор. Когато обедът пристигна, оказа се едно особено предпочитано ястие на Одрейди — телешко месо в огнеупорен съд. Дуана бе показала очевидното си майсторство с подправките, с мъничкото розмарин в телешкото и с непреварения зарзават. Превъзходно. Наслаждаваше се на всяка хапка. Другите две жени работиха упорито през цялото време на храненето: лъжица — уста, лъжица — уста.
Дали пък тук не се намира част от обяснението защо аз съм старша майка, а не те?
Когато извиканата прислужница очисти останките от обеда, Одрейди се върна към един от любимите си въпроси:
— Какво се приказва в учителските стаи и между послушниците?
Не бе забравила своите собствени послушнически дни, когато беше се вслушвала в приказките на всяка възрастна жена в очакване на важни истини, но в повечето случаи научаваше само за незначителни случки със сестра еди коя си или за последните проблеми на проктора хикс. Понякога обаче бариерите падаха и я заливаше поток от важни сведения.
— Твърде много послушници жадуват да поемат с нашето Разпръскване — дрезгаво отговори Тамалани. — Потъващи кораби и плъхове, според мен.
— Напоследък има голям интерес към архивите — рече Белонда. — Сестрите с по-задълбочени познания идват за потвърждение дали една или друга послушница носи генетичния знак на Сиона.
Одрейди прояви интерес към новината. Общата им атреидска предшественица от отминалите във вечността времена на Тирана.
Сиона Ибн Фуад ал-Сейефа Атреидска — бе дарила потомците си със своята способност да остават скрити за търсачи, които виждат в бъдното. Всички разхождащи се свободно из Дома на Ордена имаха тази вродена защита.
— Важен генетичен знак, така ли? — запита Одрейди. — Съмняват ли се, че са предпазвани?
— Търсят сигурен отговор — проскърца Белонда. — А сега мога ли да се върна към Айдахо? Защото той едновременно носи и не носи генетичния знак. Притеснявам се. Явно някои негови клетки не са белязани с маркера на Сиона. Какво са сторили тлейлаксианците?
— Дънкан е запознат с опасността, а и самият той няма самоубийствени забежки — поясни Одрейди.
— Просто не знаем какво представлява! — оплака се Белонда.
— Възможно е да е ментат, а всички добре разбираме какво означава това — добави Тамалани.
— Разбираме и защо държим Мурбела — рече Белонда. — Заради ценната информация в нея. Но Айдахо и Сцитал.
— Достатъчно! — отряза ги Одрейди. — Кучето-вардиянин обикновено лае прекалено дълго!