— Долу! — подсили командата си Логно с последващо ръгване. Ребека се свлече на колене и се загледа в стъпалата право пред себе си. По жълтите плочки се виждаха тесни пукнатини. Усети някакъв прилив на сили при вида им. Височайшата почитаема мама каза: — Логно, остави я. Искам отговори, а не писъци. После заповяда на Ребека:
— Погледни ме, жено!
Пленницата вдигна очи и се загледа нагоре към лицето на смъртта. Лице без нищо отличително, но излъчващо огромна заплаха. Какви безизразни черти… Почти като на глупав човек. И каква дребна фигура. Ала всичко установено дотук само засили чувството й за опасност. Дребната жена явно разполагаше с огромна мощ в себе си, за да командва ужасните люде наоколо.
— Знаеш ли защо си тук? — попита височайшата. Ребека отговори с възможно най-раболепния си тон:
— О, височайша почитаема мамо, бе ми казано, че искаш от мен да разкажа за системата от познания за Прорицание в истината и за други неща на Гамму.
— Била си омъжена за Прорицател! — прозвуча като смъртно обвинение.
— Той е починал, височайша почитаема мамо.
— Не, Логно! — предупреждение за помощницата, която рязко бе насочила помощното си средство към падналата на колене. Тази отрепка не познава нашите правила. А сега отстъпи встрани, откъдето пламенността ти няма да ми пречи.
— Слушай, отрепко, ще се обаждаш само в отговор на зададени въпроси или когато ти наредя! — внезапно изкрещя височайшата почитаема мама.
Ребека се сви от страх, като да следваше удар. В главата й пошепна Говорителят:
Беше почти Гласът. Вече бъди нащрек.
— Познавала ли си някоя от онези, които сами се зоват бин-джезъритки?
Ето, дойде!
— Всеки, е виждал вещиците, височайша почитаема мамо.
— Какво знаеш за тях?
Разбирам защо ме доведоха тук.
— Само това, което съм чувала, височайша почитаема мамо.
— Смели ли са те?
— Говори се, че винаги се стараят да избегнат рисковете, височайша почитаема мамо.
Достойна си за нас, Ребека. Разбрала си какво представляват курвите. Така мраморният блок се търкаля в собствения си канал надолу по склона. Те мислят, че не ни харесваш.
— Богати ли са в „Бин Джезърит“? — продължи с въпросите височайшата.
— Мисля, че вещиците са бедни в сравнение с вас, почитаема мамо — отвърна Ребека.
— Защо го казваш? Не говориш ли така само за да ми се понравиш!
— Почитаема мамо, могат ли вещиците да изпратят голям кораб от Гамму, само за да стигна дотук? И къде са сега те? Крият се от вас.
— Да, къде са? — попита почитаемата мама.
Ребека сви рамене.
— Беше ли на Гамму, когато оня, когото те наричат башар, успя да избяга? — поинтересува се височайшата.
Знае, че си била.
— Височайша почитаема мамо, бях там и чух, което се разправя по въпроса. Но аз не му вярвам.
— Вярвай само в онова, в което ти кажем да вярваш, никаквице! За какви приказки спомена?
— Че се придвижвал със скорост, неуловима за окото. Че избил много хора… с голи ръце. И още, че задигнал не-кораб и избягал в Разпръскването.
— Отрепка такава, повярвала си за бягството му.
Виж какъв страх я подгони! Не може да скрие, че трепери.
— Говори за Прорицанието в истината — разпореди се разпитващата.
— Почитаема мамо, това не го разбирам. Помня думите на моя съпруг Шолем. Мога да ги повторя, ако искаш.
Височайшата почитаема мама спря за миг и огледа отвсякъде помощниците и съветниците си, които вече започваха да показват, че им е доскучало.
Защо просто не убие това нищожество?
Ребека, видяла насилието в очите, които гледаха към нея с оранжеви искрици, буквално се сви в черупката си. Отправи мислите си към своя съпруг, когото наричаше с галеното име Шоел. Думите му носеха спокойствие. Бе показал „Същинския си талант“ още като дете. Някои го наричаха инстинкт, но Шоел никога не бе използвал тази дума:
„Вслушвай се в гласа на стомаха си. Ето какво винаги казваха учителите ми.“
Изразът звучеше толкова земно, че според него веднага бе отблъсквал дошлите да търсят „потайната мистерия“.
„Няма никаква тайна — бе настоявал Шоел. — Само подготовка и упорита работа като при всичко останало. Упражняваш онова, което се нарича «petite perception» — сиреч способността да откриваш съвсем слаби промени в реакциите на хората.“
Сега Ребека виждаше такива незначителни промени у онези, които гледаха надолу към нея.
Искат да съм мъртва. Защо?
Говорителят бе готов със съвет: