Височайшата демонстрира властта, която има над останалите. Не постъпва така, както другите искат, а прави онова, което според нея не би им харесало.
— Височайша почитаема мамо — осмели се да заговори Ребека, — толкова богата и силна си ти, че не може да няма някое прислужническо местенце, на което да правя всичко, за да съм ти от полза. — Искаш да постъпиш на служба при мен? Каква зла усмивка! — Ще бъде щастие, височайша почитаема мамо.
— Не съм тук, за да те правя щастлива.
Логно направи крачка напред:
— Дейма, тогава ощастливи поне нас. Нека си поиграем малко с…
— Млъкни!
Ах, каква грешка! Да бъде наречена тук с интимното си име, заобиколена от останалите.
Логно се дръпна назад и без малко да изпусне шоковата палка.
Височайшата почитаема мама погледна с оранжеви искрици в очите си надолу към Ребека:
— Връщаш се към мизерното си съществуване на Гамму, нещастнице. Ще постъпим милостиво. След като видя какво можем да ти дадем, продължавай да живееш без него.
— Височайша почитаема мамо! — възпротиви се Логно — Подозираме, че…
— Аз пък подозирам теб, Логно. Върни я обратно жива! Чу ли? Да не си помислила, че не можем да я намерим, ако въобще някога ни потрябва?
— Не мисля така, височайша почитаема мамо.
— А теб, отрепко, ще продължаваме да те следим — добави височайшата.
Клъвна! Смята те за примамка, с която да улови по-едра плячка. Наистина интересно. А носи мислеща глава и си служи добре с нея въпреки отвратителната си природа. Нали така е стигнала до властта.
През целия път обратно към Гамму, затворена в един от вонящите отсеци на кораб, ползван някога от Сдружението, Ребека не спря да мисли за крайно затрудненото си положение. Онези курви със сигурност не очакваха от нея да изтълкува погрешно намерението им. А може би точно това и да искаха… Сервилност, раболепие. Душата си дават за такива неща.
Знаеше, че постигнатото е резултат както от Шоеловото Прорицание в истината, така и от помощта на съветите от Лампадас.
„Натрупваш множество малки наблюдения, които сетивата ти са доловили, без те изобщо да са стигнали до съзнанието — беше й обяснил някога Шоел. — Когато обаче се съберат в достатъчно количество, казват неща на език, дето не се говори от никого. Думите просто са ненужни в случая.“
За нея това бе едно от най-странните обяснения, които някога беше чувала: преди личното й изпитание с Агонията. По-късно — нощем в леглото — успокоени от мрака и докосването на любимото тяло, наистина не се нуждаеха от думи, макар че споделяха и тях.
— Езикът ти пречи — бе казал Шоел. — Трябва да се научиш да разчиташ собствените си реакции. Понякога намираш слова, за да опишеш нещо, друг път не…
— Без нито една думичка ли? Дори за въпроси?
— Нужни са ти думи? Какво ще кажеш за тези: Доверие? Вяра? Истина? Честност?
— Шоел, това са хубави думи.
— Но не стигат до целта си. Не разчитай на тях.
— А ти на какво разчиташ?
— На собствените си вътрешни реакции. Прочитам себе си, не лицето пред мен. Винаги разпознавам лъжата, след като пожелая да обърна гръб на лъжеца.
— Значи така го правиш, а? — тя удари силно голото му рамо.
— Други постъпват различно. Една личност например ми каза, че разпознава лъжеца по желанието си да го хване под ръка и да се поразходи с него, без да престане да го успокоява. Може да го приемеш за глупаво, но върши работа.
— Мисля, че дори е доста умно, Шоел — каза го от любов, макар наистина да не разбираше какво точно означава.
— Скъпоценна моя обич — той подложи ръка под главата й. — Прорицателите имат Усет за истината, който действа през цялото време, след като веднъж е разбуден. Моля те, не ми казвай, че съм умен, защото тези думи всъщност изрича любовта ти.
— Не ми се сърди, Шоел — Ребека мушна глава в свивката под рамото му и го погъделичка заради слабостта си към мириса на неговите мишници. — Искам да знам всичко, което е в теб.
Той леко премести главата й, за да й бъде по-удобно, и каза:
— Знаеш ли какво повтаряше моят инструктор на Трето ниво? „Не трябва да знаеш нищо! Научи се да бъдеш напълно наивен.“
Тя се изненада:
— Как, съвършено нищо ли?
— Пристъпваш към обекта с абсолютно чиста плоча и нямаш нищо както върху себе си, така и вътре в теб. Каквото и да дойде, то само се изписва.
Стори й се, че започна да вниква:
— Абсолютно нищо не трябва да се намесва.
— Правилно. Ти си първобитен дивак и невежа, без дори следа от съвършенство, който се движи гърбом към върховната си изява. И така, стигаш до целта, макар да не си я търсил.