— Откога пясъчните твари започнаха да действат?
— Повече от осем стандартни години.
— С каква бързина се разраства нашата пустиня?
Нашата пустиня!
Тя посочи към прожектираното изображение:
— Сега е над три пъти по-голяма, отколкото беше преди появата им.
— Толкова бързо!
— Всеки ден Шийена се надява да види малки червеи.
— Те не излизат на повърхността, преди да достигнат около два метра дължина.
— Шийена казва същото.
Айдахо произнесе със замислен тон:
— И всеки от тях с перличка от съзнанието на Лито за неговия „безкраен сън“.
— Думите са негови. А той никога не е лъгал за неща от подобен род.
— Лъжите му са много по-изкусни. Като на света майка.
— Обвиняваш ни, че лъжем, тъй ли?
— Защо иска да ме види Шийена?
— Ех, ментати! Мислите, че въпросите ви са отговори — Одрейди тръсна глава с подигравателна тревога. — Тя трябва да научи колкото може повече за Тирана в качеството му на обект на религиозно обожание.
— Мътните го взели! Защо?
— Култът към Шийена доби масови измерения. Разпространен е из цялата стара Империя и дори отвъд нея, проповядван чрез оцелели жреци на Ракис.
— От Дюн — поправи я той. — Не мисли за планетата, като за Аракис или Ракис. Обърква ума ти.
Одрейди прие забележката. Явно Айдахо бе вече ментат в пълната си сила. Зачака търпеливо.
— Шийена говореше на пясъчните червеи от Дюн — каза той. — И те й отговориха. — Пресрещна въпросителния й поглед. — Имаш ли да кажеш нещо за старите ви трикове с Мисионария Протектива, а?
— Тиранът е познат в Разпръскването като Дур или Гулдур — вметна тя, давайки храна на ментатското му простосърдечие.
— Подготвили сте й опасна задача. Знае ли?
— Да, знае, а ти можеш да я направиш по-малко опасна.
— Тогава открийте ми информационните си системи.
— Без никакви ограничения ли? — постара се да вложи в думите си увереността в реакцията на Бел.
Той кимна утвърдително, не смеейки да се надява, че старшата ще приеме.
Подозира ли колко отчаяно го искам?
Болезнено бе познанието му за начина, по който би могъл да избяга.
Неограничен достъп до информация! Ще го сметне като търсене на илюзията за свобода.
— Дънкан, ще бъдеш ли мой ментат?
— Имам ли право на избор?
— Ще предложа на обсъждане искането ти в Съвета и ще те уведомя за нашия отговор.
Отваря ли се вратата за бягство?
— Принуден съм да мисля като почитаема мама — каза той. Думите му бяха предназначени за видеоочите и вардияните, които щяха многократно да анализират желанието му.
— Че кой би могъл да го стори по-добре от живеещия с Мурбела? — попита Одрейди.
„Развалата, наречена корупция, носи безброй маски.“
Не знаят нито какво кроя, нито какво мога да направя — мислеше Сцитал. — Прорицателите им не успяват да стигнат до мен.
Поне това бе спасил от катастрофата — изкуството да мами усвоено от усъвършенстваните си лицетанцьори.
Движеше се почти безшумно в отредената му част от не-кораба, зает с наблюдение, каталогизиране и измерване. Всеки негов поглед претегляше хора или място с ума на обучения да търси недостатъци.
Тлейлаксианският Майстор винаги бе знаел, че някой ден Бог може да му постави задача, за да провери неговата ангажираност.
Много добре!
Ето я задачата. Бин-джезъритките, които твърдят, че споделят Великата Вяра, се кълнат фалшиво в нея. Те бяха нечисти. Вече нямаше другари, които да го пречистят след връщането му от чужди места. Бе изхвърлен във вселена-пауинда, стана пленник на слуги на Шейтана и бе преследван от курвите на Разпръскването. Но нито една от тези зли сили не знаеше възможностите му. Никой не подозираше как Бог ще му помогне пред лицето на най-голямата опасност, в която бе изпаднал.
Сам пречиствам себе си, Господи!
Когато жените на Шейтана го измъкнаха от ръцете на курвите, обещавайки му подслон и „всякаква помощ“, той знаеше, че го лъжат.
Колкото по-страшно е изпитанието, толкова по-голяла е вярата ми.
Само преди няколко минути бе наблюдавал през проблясващия преграден щит утринната разходка на Дънкан Айдахо из дългия коридор. Силовото поле, което ги разделяше, задържаше звука, но Сцитал видя движението на устните на Айдахо и разчете ругатнята.
Ругай ме, гола, но ние те създадохме и все още можем да си послужим с теб.
Бог бе вмъкнал Свещено Премеждие в тлейлаксианския план за настоящия гола, но Бог винаги е имал по-големи планове. За вярващия бе повеля да се вмести в Божествените предначерталия, а не да иска от Бога да следва кроежите на хората.