Оцелели бяха само клетките в неентропната капсула. Достатъчно за мъдростта на починалия Майстор!
Одрейди поиска още техническа информация за аксолотловите резервоари. Ой, как умно подреждаше думите във въпросите си!
Пазареше се за оцеляване и всяко късче слово носеше голяма тежест. Какво бе получил в замяна за пресметливо отмерваните късчета данни за аксолотловите резервоари? Да, тя вече му позволяваше да излиза от време на време от кораба, но за него цялата планета бе не по-малък затвор. Къде би могъл да отиде, та да не го открият вещиците?
И какво ли всъщност правеха със собствените си аксолотлови резервоари? Дори за това не бе сигурен. Вещиците лъжеха със смайваща лекота.
Грешка ли бе от негова страна да им повери и малкото предоставено познание? Въпреки че сега си даваше сметка, че им бе казал много повече от биотехническите подробности, за които сам си бе сложил преграда. Те разбраха как Майсторите са постигнали частичното безсмъртие — непрестанното отглеждане на гола-заместител в резервоарите. Това също бе изгубено! Прииска му се да и го изкрещи гневно, разстроен от загубата и несполуката.
Въпроси. Нищо повече от въпроси…
Парира въпросите й с многословни аргументи за „моята потребност от слугите ми Лицетанцьори и от собствено командно табло към корабната система“.
Тя остана лукаво непреклонна, като не спря да опипва възможността за евентуална допълнителна информация:
— Сведенията за производство на мелиндж в резервоарите ни може да ни накара да бъдем по-либерални към нашия гост. Наши резервоари! Наш гост!
Тези жени са като стена от пластостомана. И нито един резервоар за негово лично ползване…
Цялата мощ на тлейлаксианците е вече спомен.
Възвърна спокойствието си, като си припомни: очевидно Бог проверява съобразителността му.
Мислят, че ме държат в капан.
Но ограниченията им бяха болезнени. Без слуги-лицетанцьори, така ли? Много добре. Ще си потърси друга прислуга.
Все пак изпитваше дълбоко страдание с множеството си животи, щом си спомнеше за изгубените лицетанцьори — непрекъснато променящите се свои роби.
Да вървят по дяволите тези жени с тяхната фалшива претенция, че споделят Великата Вяра! Вездесъщи послушници и свети майки, непрестанно душещи наоколо. Шпионско племе! И видеоочи под път и над път. Потискащо.
При първото си идване в Дома на Ордена той бе усетил боязън от пазачите си, а отсъствието на възможността да се усамотява започна да го гнети все по-силно, когато доби представа за хода на делата в техния Орден. По-късно взе да го приема като ограждане в кръг, от който всички гледат навън при появяваща се заплаха.
Нашето си е наше. Не те пускаме да влизаш!
Бе разпознал поведението на родителя или по-скоро правилото за човешкия род от ерата на матриархата: „Дръж се прилично иначе ще те накажем!“ А наказанията на „Бин Джезърит“ задължително трябваше да се избягват.
Тъй като Одрейди продължи да иска повече от онова, което той бе готов да даде, Сцитал съсредоточи вниманието си върху една типичност, за която със сигурност знаеше, че е вярна:
Те не могат да обичат.
Все пак трябваше да признае нещо. Както любовта, така и омразата не бяха чисто рационални категории. За него подобни емоции бяха като черен фонтан, затъмняващ целия околен въздух — примитивно пръскало за окъпване на нищо неподозиращи люде.
Страшна бърборана е тази жена!
Наблюдаваше я, без да се вслушва напълно в думите й. Какви бяха недостатъците им? Страхуваха ли се от потайната игра на чувствата? Неприязънта им бе добре поддържана, но изкуственото поддържане не винаги е успешно. В големия брой свои животи бе срещал вещици, които видимо се наслаждаваха, слушайки музика. Щом попита Одрейди за това, тя доста се разгорещи, но според него разигра сцена, за да го насочи към погрешно мнение:
— Не можем да си позволим ненужно отвличане на вниманието!
— Нима не прослушвате в спомените си големи музикални изпълнения? Казват, че в стари времена…
— Какъв смисъл има от музика, свирена на инструменти, кои-то днес са непознати за повечето хора?
— Така ли? За какви инструменти говориш?
— Къде би намерил пиано например? Отново престорено гневно.
— Ужасно трудно за настройване, още по-трудно за изпълнение.
Как хубавичко се преструва.
— Никога не съм чувал за… Пиано ли каза? Като балисета# ли е?
— Далечни братовчеди са. Може да бъде настройвано до приблизителен тон. Индивидуална особеност на инструмента.