Имаше широко лице, видя и кучешките му зъби.
— Иска чеше гръб — изрече футарът.
— Да, мили. Ще те почеша по-късно.
— Иска яде — продължи футарът, загледан в Лусила.
— По-късно, драги.
Футарът продължи да оглежда Лусила.
— Ти дресьор? — попита съществото.
— Разбира се, че не е дресьор!
— Иска яде — продължи да настоява футарът.
— По-късно, казах! А сега седни и ми помъркай.
Футарът клекна в клетката и от гърлото му се разнесе ръмжене.
— Нали са сладури, когато се размъркат? — попита височайшата почитаема мама, но очевидно не очакваше отговор.
Присъствието на странното същество озадачи Лусила. От такива като него се очакваше да преследват и унищожават почитаеми мами. А беше в клетка, между другото.
— Къде го хванахте? — попита тя.
— На Гамму — отговори другата жена, без да знае какво разкрива.
Значи тук е Възела — помисли Лусила, разпознала предишната вечер съединителната станция от лихтера. Футарът спря да мърка.
— Яде — проръмжа той.
Светата майка също би хапнала нещо с голямо удоволствие. Не я бяха хранили от три дни и с усилие сдържаше спазмите на глада. Малките глътки вода от литровото шише, оставено в клетката, свършиха добра работа, но и то бе вече почти празно. Слугите, които я докараха, се изсмяха на молбата й за храна:
— Футарите обичат крехко месо!
Най-много обаче я измъчваше липсата на мелиндж. Тази сутрин почувства първите абстинентни болки.
Скоро ще трябва да свърша със себе си.
Групата от Лампадас я умоляваше да издържи:
Бъди храбра. Ами ако откачената почитаема мама ни забрави?
Кралицата-паяк. Ето как Одрейди наричаше тази жена.
Височайшата почитаема мама продължи да я оглежда с опознавателна цел, без да сваля ръка от брадичката си. Отстрани приличаше на слабоволев човек. Лице без характерни черти, в което погледът открива само безличие.
— Знаеш, че накрая ще загубите — каза височайшата почитаема мама.
— Я си подсвирвай в тъмното покрай гробищата — рече Лусила и веднага трябваше да обясни израза.
По лицето на височайшата почитаема мама се изписа учтива проява на интерес.
Колко забавно.
— Всяка от помощниците ми щеше моментално да те убие за последните ти думи. Това е една от причините, поради които сме сами. Любопитна съм защо го каза.
Лусила насочи погледа си към клечащия футар.
— Не са се пръкнали за една нощ. Създадени са по генетичен път от животински първообраз с ясно определена цел.
— Внимавай! — Очите на височайшата почитаема мама припламнаха в оранжево.
— Усилията на цели поколения бяха необходими за създаването на футарите — каза Лусила.
— За нас пък е удоволствие да ги преследваме и залавяме!
— И ловецът понякога става преследван.
Височайшата почитаема мама скочи на крака с плътно оранжеви очи. Футарът се развълнува и почна да вие. Това успокои жената. Тя бавно потъна обратно в седалката. Махна с ръка към съществото в клетката:
— Всичко е наред, миличко. Скоро ще ядеш, а после ще те почеша по гърба.
Футарът поднови мъркането си.
— Продължавате да мислите, че сме се завърнали като корабокрушенци — каза височайшата почитаема мама. — Да! Не се опитвай да го отричаш.
— Червеите нерядко се връщат — отвърна Лусила.
— Какви червеи? А, онези чудовища, които унищожихме на Ракис?
Привлекателна бе мисълта да раздразни стоящата пред нея почитаема мама и да предизвика драматичната й реакция. Уплаши я достатъчно обаче, и тя непременно ще те убие.
Молим те, сестро! — отзова се плачевно тълпата от Лампадас. — Дръж се.
Мислите ли, че мога да избягам оттук? — успя да ги заглуши тя с едно-единствено, но прекалено слабо изключение. — Не забравяйте! Ние сме също като някогашната играчка-човече: седем пъти на глава — осмия пак на крак.
Припомни й го малкото червено изображение-кукла на смеещ се Буда със скръстени върху дебелото коремче ръце.
— Очевидно имаш предвид завръщащите се останки на Бога-Император — каза Лусила. — Аз обаче говорех за друго.
Височайшата почитаема мама направи пауза, за да обмисли току-що казаното. Оранжевото притъмня в очите й.
Играе си с мен — помисли Лусила. — Нали се кани да ме убие и да нахрани с плътта ми любимеца си.
Помисли за тактическата информация, с която ще разполагаш, ако наистина успеем да избягаме! Ние значи!
Просто нямаше как да се отрече точността на заявения протест. Още бе светло, когато свалиха нея и клетката от помощния лихтер. Подстъпите към бърлогата на Кралицата-паяк бяха проектирани за труден достъп, но самото планиране развесели Лусила. Много старо и отдавна излязло от мода. Стеснявания по подходните пътеки с наблюдателни кули, щръкнали от земята като тъмносиви гъби, които се появяват на определените им места от мицела. Остри завои в застрашените важни участъци. Никое обикновено наземно средство не би могло да се справи, ако е навлязло в завоите с неподходяща скорост.