Ето какво ще намеря по време на инспекционната обиколка! Страхове. И в пейзажа, където винаги виждаме онези неща, когато се опитваме да избягаме от времето: неокастрени дървета, понеже секачите ги няма, след като са хукнали с Разпръскването, отишли са по гробовете си, или са вече в незнайни места, включително и на принудително крепостничество. А ще се натъкна ли на архитектурни Прищевки и Фантасмагории, привлекателни само защото са останали недовършени от заминалите си строители? Не. Ние просто не си падаме много по Прищевките.
В Другите Памети се пазеха примери, които тя жадуваше да намери: стари сгради, станали по-хубави, понеже са се оказали недовършени. Разорен строител или собственик, разгневил се на любовницата си… Някои неща са по-интересни именно поради това — старите стени, развалините. Времето скулптира.
Какво ли би казала Бел, ако заръчам някоя Фантасмагория в любимата ми овощна градина?
Помощницата до Одрейди изрече:
— Старша майко?
Превъзходно! Толкова рядко имат смелостта.
— Да?
Съвсем тихо питане. Трябваше да бъде по-високо. Дали ще чуе?
Чула бе:
— Позволих си го, старша майко, тъй като въпросът е спешен, а и знам за интереса ви към плодовите градини.
Великолепно! Помощницата бе малко тромава на вид, но това явно не се отнасяше за ума й. Одрейди я гледаше мълчаливо и внимателно.
— Старша майко, аз съм онази, която подготвя картата за вашата спалня.
Аха, бе попаднала на надеждна личност, заслужила доверието да работи за нея. Още по-добре.
— Скоро ли ще получа картата?
— След два дни, старша майко. Актуализирам местата на припокриване, където ще отбележа дневното разширяване на пустинята.
Кратко одобрително кимване. Редът бе въведен от самото начало една помощница да следи винаги за актуализирането на картата. Събуждайки се всяка сутрин, Одрейди искаше да разпалва въображението си с променящата се ситуация като първото впечатление, запечатало се в съзнанието й.
— Старша майко, сутринта оставих на работната ви маса доклад, озаглавен „Надзор и управление на овощна градина“. Може би още не сте го прегледали.
Бе видяла само заглавието. Приключи късно с всекидневните упражнения, а и нямаше търпение да посети Мурбела. Колко много неща зависеха от пленницата!
— Плантациите около Централата трябва или да бъдат изоставени, или да се предприемат действия за по-нататъшното им поддържане — каза помощницата. — Това е същността на доклада.
— Представи го дословно.
Нощта падна и светлина заля залата, докато Одрейди слушаше. Сбито изложение. И изразително. Долавяше се ясната нотка на предупреждение, в която старшата разпозна почерка на Белонда. Без утвърждаване от Архивната служба, но данните на метеоролозите постъпваха именно там и помощницата направо бе заимствала някои оригинални термини от тях.
Млъкна след края на доклада.
Каква да бъде реакцията й?
Одрейди най-добре знаеше, че овощните градини, пасищата и лозята бяха не само буферна зона срещу неприятелски набези, но и приятна за окото декорация на околния пейзаж. И още нещо: те помагаха както за поддържането на морала, така и за обилието на храна по масите в Дома на Ордена.
Поддържат и моите морални устои.
С какво спокойствие чакаше помощницата! Къдрава руса коса и овално лице. Приятна външност, макар че устата бе възширока. Храната стоеше в чинията, без да бъде докосвана повече. Скръстени в скута ръце. Тук съм, за да ви служа, старша майко.
Докато Одрейди премисляше как да откликне, включи се паметта с едновременен поток от някогашен инцидент, насложил се върху непосредствените й наблюдения. Добре си спомняше за онзи тренировъчен полет с орнитоптер. Две обучавани помощници с инструктор посред бял ден високо над мочурливите райони на Лампадас. Беше в двойка с възможно най-неподходящата, но все пак одобрена от Сестринството помощница. Очевиден избор по генетични показатели. Специалистките по целенасоченото размножаване искаха от нея в потомството да премине някаква твърде специфична характеристика. Със сигурност не беше емоционално равновесие или интелигентност! Одрейди помнеше името й — Линчини.
Линчини бе извикала на инструктора: „Ще управлявам този проклет топтер!“
Светът около тях се завъртя с премятащи се небеса, върхове на дървета и мочурливо езерно крайбрежие. Ето как изглеждаше всичко: ние сме на място, а останалото се движи. През цялото време действията на помощницата бяха погрешни. С всяко нейно решение влизаха във все по-опасни спирали. Инструкторът я изключи от системата за управление посредством прекъсвач, до който само той имаше достъп. Заговори едва когато овладя апарата във височина и по хоризонтала: