Лейди, това ти беше за последно. Никога вече няма да се докоснеш до щурвал! Липсват ти необходимите реакции. При подобни на теб обучението трябва да започне преди пубертета. — Искам! Искам! Ще го подкарам това скапано нещо! Ръцете й не спираха да подскачат по ръчките на извадената от действие система за управление пред нея.
— Елиминирана си, лейди. Няма да получиш свидетелство за правоспособност!
Одрейди, най-сетне си отдъхна, като си даде сметка, че през цялото време не бе спирала да мисли как Линчини можеше да ги убие.
Обръщайки се рязко назад към нея, помощницата изкрещя:
— Кажи му! Кажи му, че е длъжен да се подчинява на една бин-джезъритка!
Явно намекваше, че колежката й, с няколко години по-напред от нея в обучението, вече има право да издава заповеди.
Одрейди, с безизразни черти на лицето, не каза нищо.
Нерядко мълчанието е най-доброто, което трябва да се каже — бе надраскано на едно от огледалата в тоалетната, с чувство за хумор, естествено. Още като го видя, а и по-късно, тя го прие като добър съвет.
Върна се към мисълта за стоящата до нея помощница, питайки се защо се бе появил оня стар спомен. Подобни неща рядко се случваха без някаква цел.
Сега обаче в никакъв случай не бива да се мълчи. Дали не с хумор? Да! На него почти винаги може да се разчита като форма на послание. Остричкият хумор на Одрейди (влязъл в действие по-късно) бе научил Линчини на нещо за самата нея. Принудителен хумор.
Тя се усмихна на помощницата, седнала до нея в залата за хранене, и каза: — Ще ти хареса ли да бъдеш кон?
— Какво? — сепна се младата жена, но съумя да отвърне на усмивката й. Дори без тревога. И даже с топлота. Отдавна се шушукаше за близостта, която си позволяваше старшата майка.
— Сигурна съм, че не ме разбра — прибави Одрейди.
— Не, старша майко — изречено със същата усмивка и спокойствие.
Позволи си да огледа внимателно младото лице. Бистри сини очи, все още недокоснати от поглъщащото синьо на преминалите през Агонията с подправката. Уста като на Бел, но без проклетията. Мускули и интелигентност, на които спокойно може да се разчита. Щеше да предугажда с успех потребностите на старшата майка. Гаранция даваха поверената й задача с картата и изготвеният доклад. Прецизна. Както и дарена с интелигентност от висок порядък. Без особена вероятност да се изкачи на самия връх, но подходяща за ключови постове, където достойнствата й ще се окажат полезни.
Защо ли седнах точно до нея?
Често избираше някоя по-специфична сътрапезница при посещенията си по време на хранене. Преди всичко помощници. От тях можеше да научи толкова много. Естествено до работната маса на старшата майка редовно намираха път докладите с лични наблюдения на прокторите за една или друга обучавана. Понякога обаче Одрейди решаваше къде да седне, без да може да си обясни защо го е сторила. Както направих и тази вечер. Защо именно нея?
Рядко се започваше разговор, ако не го предизвика старшата майка. Обичайно тя завързваше диалога внимателно, с въпроси от по-личен характер. Всички около тях се вслушваха жадно.
В такива случаи Одрейди нерядко прибягваше до почти религиозна искреност, с която помагаше на по-неспокойните да се отпуснат. Помощниците бяха… Добре, те си бяха помощници, докато старшата майка бе върховната вещица за всички. Нервността й изглеждаше напълно естествена.
Някоя зад Одрейди прошепна:
— Тази вечер бутна Стреги на жаравата. На жаравата.
Знаеше смисъла на израза, разбира се. Още, когато сама бе помощница. И така, името й е Стреги. Да не се споменава засега. В имената има магическа сила.
— Харесва ли ти храната днес? — попита Одрейди.
— Прилична е, старша майко — не бе направен и опит за оставяне на погрешни впечатления, но Стреги очевидно бе объркана от рязко сменената тема на разговора.
— Била е на огъня малко повече, отколкото трябва.
— Старша майко, когато се готви храна за толкова хора, може ли да се угоди на всеки?
Говори онова, което мисли, и го прави добре.
— Лявата ти ръка потрепва — отбеляза Одрейди.
— Притеснявате ме, старша майко. А и току-що се връщам от площадката за упражнения. Днес бяха много уморителни.
Старшата се вгледа за миг в потрепванията.
— Предписали са ти повдигане с права ръка.
— По ваше време било ли е толкова болезнено, старша майко?