— Какво еволюира там? — заинтересува се Тамалани.
Въпрос, на който нямаше отговор. Попитай какво може да дойде от безкрайността, и единственият разумен отговор е „всичко“.
И добро, и зло; и бог и дявол.
— Ами ако почитаемите мами внезапно напуснат? — попита Одрейди. — Интересна възможност, нали?
— Тези предположения са ненужни — измърмори Белонда. — Дори не знаем дали Огънатото пространство ни въвежда само в една вселена или в цяло множество… Или пък съществува безкрайно число разширяващи се и свиващи се гигантски мехури.
— Може ли Тиранът да го е разбирал по-добре от нас? — отново зададе въпрос Тамалани.
Те спряха и Одрейди се загледа към една стая, където пет помощници от класа на напредналите и един проктор изучаваха прожекторно изображение на регионалните мелинджови запаси. Кристалът с информацията изпълняваше сложен танц в прожекционния лъч, подскачайки на върха му като топче в струята на фонтан. Одрейди видя крайния резултат и се обърна, преди да се намръщи. Там и Бел не успяха да зърнат изражението на лицето й. Ще трябва да ограничим достъпа до данните за мелинджа. Прекалено вредно е за морала.
Административни теглила! Всичко се струпваше обратно върху старшата майка. Делегирай големи права на едни и същи хора, и затъваш в бюрокрацията.
Одрейди знаеше, че разчита твърде много на вътрешния си усет за административно управление. Системата подлежеше на чести проверки и актуализиране, ползвайки автоматичен режим само във възловите точки. „Машинарията“, както бяха свикнали да ги наричат. По времето, когато станаха свети майки, всички вече притежаваха определена чувствителност към „машинарията“ и продължиха да си служат с нея и по-нататък, без да задават излишни въпроси. Ето къде бе опасността. Одрейди настояваше за постоянни подобрения (дори незначителни!) и за включване на настъпващите промени в дейността на Сестринството. Случайността! Никакви абсолютни модели, които могат да бъдат открити й ползвани срещу тях. Отделната личност може и да не забележи промените в обсега на своя живот, но при по-продължителни периоди от време те със сигурност подлежаха на отчитане и измерване.
Групата на Одрейди слезе на кота нула, където минаваше главната магистрала на Централата. „Пътят“, както я наричаха сестрите. А за домашно ползване бе шегата „По бин-джезъритския път“, както пък назоваваха режима на постоянни тренировки.
Пътят се простираше от площада при кулата на Одрейди до южните окрайнини на градската зона — изопнат на разстояние от почти дванайсет клика, запълнени с високи и ниски здания. Всички по-ниски сгради имаха една обща отличителна черта — бяха градени достатъчно яко, за да са в състояние да растат още нагоре.
Одрейди направи знак на някакво открито превозно средство и трите се озоваха на място, подходящо за продължаване на разговора. Старшата майка прецени, че лицевата част на пътя има старомодна външност. Здания като издигнатите тук — до едно с високи правоъгълни прозорци от изолиращ пластичен материал бяха опасвали бин-джезъритските „пътища“ през по-голямата част от историята на Сестринството. В посока към центъра бе изтеглена линия от брястове, обработени генетично с оглед на височината и тесния профил. В тях гнездяха птици, а утрото светеше от прехвръкващи червени и оранжеви петна — авлиги и златни косове.
Не е ли опасно за нас предпочитанието да продължаваме с познатия декор и постановка?
Одрейди излезе първа от транспортното средство при Пътеката на пийналия, премисляйки как хуморът в „Бин Джезърит“ намира проява в любопитни наименования. Поклащащи се по улиците. Името на Пътеката на Пийналия идваше от леко поддалия фундамент на една сграда, придал й вид на залитнал пияница. Единственият от групата, излязъл от правата линия.
Също като старшата майка. Само че другите още не го знаят.
Когато стигнаха до Пътя за кулата, радиотелефонното устройство изжужа.
— Старша майко! — Тя чу наблизо до ухото си гласа на Стреги и без да спира, подаде сигнал за открита линия. — Поискахте ми отчет за състоянието на Мурбела. От централата на лекарите-Сук казаха, че отговаря на изискванията за класни занимания.
— Да я изпратят тогава.
Продължиха надолу по Пътя за кулата; всички сгради бяха едноетажни.
Одрейди огледа бегло ниските здания от двете страни на улицата. Върху едно от тях бе вдигната двуетажна надстройка. Може би някой ден и тук ще има истински Път за кулата, така че шегата (каквато бе днес) ще изгуби смисъла си.