Всички чуха тихия шум, предизвикан от нечии стъпки, спрели до вратата на работното помещение. Одрейди допря пръст до една бяла пластина в близкия десен ъгъл на масата. Вратата зад нея се отвори и те видяха Стреги, очакваща заповедите на старшата.
— Доведи го — каза Одрейди.
— Да, старша майко — изречено с почти безизразен глас от многообещаващата помощница.
Тя излезе за малко от полезрението й и се върна, повела за ръка Майлс Тег. Косата на момчето бе почти руса, ала вече попъстрена с по-тъмни ивици, които говореха, че светлият цвят ще изчезне с настъпването на зрелостта. Лицето му бе тясно, а носът започваше да придобива онази ястребова острота, характерна за мъжете от рода на атреидите.
— Стреги, моля те, почакай отвън.
Замълча, докато вратата се затвори.
Момчето стоеше и гледаше към нея без никакъв признак на нетърпение.
— Гола Майлс Тег — каза Одрейди, — нали си спомняш Тамалани и Белонда?
Детето погледна бързо към двете жени, но запази мълчание, очевидно невпечатлено от напрегнатото внимание, с което го наблюдаваха.
Тамалани се намръщи. Още в самото начало бе обявила, че не приема да наричат „гола“ едно дете. Голите биваха създавани от клетки на труп. А това момче бе клонирано, също като Сцитал.
— Ще го изпратя в не-кораба при Дънкан и Мурбела — каза Одрейди. — Може ли някой да върне Майлс към оригиналните му спомени по-добре от Айдахо?
— Лирична справедливост — прие Белонда, без да изрече гласно възраженията си, макар и да знаеше, че няма да им ги спести, когато момчето излезе. Прекалено млад е!
— Какво означава лирична справедливост? — попита Тег с леко писклив глас.
— Когато башарът беше на Гамму, той възстанови оригиналните спомени на Дънкан.
— Наистина ли е мъчително?
— Да, поне според него.
Някои решения трябва да бъдат безмилостни.
Възприемането на факта, че човек може сам да взема своите решения, очевидно се превръща в сериозно препятствие.
Как смекчавам удара?
Понякога това смекчаване беше невъзможно, защото за предпочитане бе превръзките да бъдат смъкнати с рязко, макар и изпълнено с разкъсваща болка движение.
— Може ли този… Дънкан Айдахо да ме върне към спомените ми отпреди?
— Може и ще го направи.
— Не сме ли прекалено прибързани? — запита Тамалани.
— Занимавах се с отчетните материали за делата на башара — обади се Тег. — Оказа се прочут военен и ментат.
— С което се гордееш, без съмнение. — Бел изглежда се зае да смекчава прословутите си възражения по отношение на момчето.
— Не особено — пресрещна той погледа й, без да трепне. — Мисля за него като за друга личност. Интересно ми е, впрочем.
— Друга личност — промърмори светата майка, поглеждайки със зле прикрито несъгласие към Одрейди. — Добре го подготвяш!
— Както го е сторила и родната му майка.
— Ще си спомня ли за нея? — внезапно попита Тег. Одрейди му се усмихна съзаклятнически, както и двамата правеха нерядко по време на разходките в плодовите градини:
— Да, ще си я спомниш.
— А останалото?
— Ще се върнеш към всичко: жена си, децата, битките. Всичко.
— Отпрати го! — настоя Белонда.
Момчето отново се усмихна и погледна към старшата майка в очакване на нейната заповед.
— Хайде, Майлс — каза тя. — Кажи на Стреги да те заведе до новата ти квартира в не-кораба. По-късно ще дойда да те представя на Дънкан.
— Може ли да се кача на раменете на Стреги?
— Попитай я.
С импулсивно движение Тег се спусна към Одрейди, привдигна се на пръсти и я целуна по бузата.
— Надявам се, че истинската ми майка е приличала на теб.
Старшата го потупа по рамото:
— Твърде много. А сега си върви.
Когато вратата зад него се затвори, Тамалани отбеляза:
— Но не му довери, че си една от дъщерите му!
— Има време.
— Айдахо ще му каже ли?
— Ако трябва и е изрично посочено.
Този път Белонда очевидно нямаше интерес към дребните подробности, затова попита:
— Какво предвижда планът ти, Дар?
Тамалани отговори вместо нея:
— Войсково поделение за наказателна операция под командването на нашия ментат-башар. Очевидно е.
Аха, клъвна!
— Така ли е? — настоя Белонда.