— Какви са намеренията ви спрямо мен, старша майко?
— Да се грижим за твоя живот и добрата ти кондиция.
Внимателно, внимателно.
— Но не ми давате нужната свобода на действие.
— Сцитал! Говориш за икономика, а искаш свобода, така ли да те разбирам?
— Важно ли е за вас запазването на силите ми?
— Трябва ли да го вярваш?
— Може би. Но не го вярвам.
Храноводът реши точно в този момент да предостави менюто му — пържена бяла риба във фин сос. Помириса, за да определи подправките. Вода във висока чаша с лек аромат на мелиндж. Зелена салата. Старанието им заслужаваше една от най-високите му оценки. Почувства слюнката в устата си.
— Е, Майстор Сцитал, приятен обяд. Тук няма нищо опасно за здравето ти. Не е ли това доказателство за доверие?
Понеже той не отговори, Одрейди продължи:
— Всъщност какво общо има доверието с нашия пазарлък?
Що за играчка ми спретва пък сега?
— Запознаваш ме с намеренията ви спрямо почитаемите мами, но не ми казваш какво сте решили за мен. — Гласът му прозвуча умишлено жалостиво, което в случая бе наложително.
— Искам да накараме почитаемите мами да осъзнаят, че са смъртни.
— Същото правите и с мен!
Не се ли появи задоволство в очите й?
— Сцитал…
Колко мек бе нейният глас.
— По този начин хората наистина осъзнават, че слушат. Чуват какво им говориш. — Тя погледна към подноса. — Би ли поискал нещо специално?
Тлейлаксианецът се изпъна в максималния си ръст с думите:
— Едно малко стимулиращо питие. Помага ми, когато трябва да мисля.
— Разбира се. Веднага ще наредя да ти го пратят.
Вниманието й се отклони от сводестата ниша към голямата стая в предоставеното му жилище. Той следеше как погледът й се спира от място на място, от предмет на предмет.
Всяко нещо е там, където трябва да бъде, вещице. Да не би да съм животно в пещерата си! Вещите следва да са ми подръка, за да ги намирам, без да се замислям. Да, това до стола ми са стилуписки. И така, ползвам писки. Но избягвам алкохола. Забеляза ли?
Току-що пристигналият стимулант имаше вкус на горчива трева, която той идентифицира мигновено. Казмин. Генетично модифицирано кръвоподсилващо растение от фармакологията на Гамму.
Дали иска да му напомни за Гамму? Колко дълбоко непочтени са тези вещици!
Беше му се присмяла на тема икономика. Усети как мисълта го бодна, когато се обърна в края на разрешения му коридор, за да продължи упражнението си с бърз ход обратно към своето жилище. Всъщност какво бе споявало някога старата Империя? Много неща — някои маловажни, други съществени — но в по-голямата си част с икономически характер. Свързващи линии и средства разглеждани най-често като удобства. А какво им бе попречило да се самоунищожат? Великото Споразумение#:
„Издухваш някого и после ние те издухваме.“
Спря отвън до вратата, споходен от внезапна мисъл.
Това ли беше? Може ли възмездието да се окаже достатъчно за озаптяването на лакомия пауиндски свят? Дали не ставаше дума за клей, съставен от неясноти? Неодобрение от страна на равнопоставени? Ами ако равнопоставените не се впечатляват от никакво сквернословие? Нищо не може да се направи. Което доказваше някои неща за почитаемите мами. Със сигурност при това.
Разбра, че копнееше за сагра — специалната стаичка, в която да разголи душата си.
Ягхистп го няма! Аз ли съм последен Машейх?
Почувства истинска празнота в гърдите си. Всяко вдишване бе усилие. Може би ще е по-добре, ако разговаря малко по-откровено с женорята на Шейтана.
Не! Самият Шейтан ме изкушава!
Влезе със смирен дух в обиталището си. И все пак…
Трябва да ги накарам да платят. Да ги накарам да платят скъпо. Скъпо, скъпо, скъпо.
Всяко скъпо бе придружено с крачка към стола. Когато седна, дясната му ръка автоматично се пресегна за ’писка. Скоро долови как мозъкът заработва по-бързо, а мислите дефилираха като на великолепен парад.
Просто не знаят колко добре познавам иксианския не-кораб. Той е тук — в главата ми.
Прекара следващия час, обмисляйки как да запише преживяното, за да може да разкаже на приятелите си какъв е бил триумфът му над пауиндите. С Божията помощ!
Думите ще трябва буквално да искрят, пълни с драматичната атмосфера и напрегнатите моменти на преживяното изпитание. Така или иначе, историята винаги се пише от победителите.
„Казват, че старшата майка не бива да обръща внимание на каквото и да е — безсмислен афоризъм, докато не се стигне до действителното му значение: слуга съм на всички свои сестри. Те критично следят своя слуга. Не мога да посвещавам прекалено много време както на общи и значителни неща, така и на дреболии. Старшата майка е длъжна да действа проницателно, защото в противен случай усещането за безпокойство прониква до най-отдалечените кътчета на нашия Орден.“