И сега не спират да ме следят. Прекалено малко убягва от тяхното внимание. Ще научат навреме за плана ми.
Изискваше се постоянно духовно очистване, за да съумее да осмисли правилно факта на голямата си сила над Сестринството. Не съм търсила съзнателно тази власт. Повериха ми я. Продължи да премисля: Властта привлича поддаващите се на корупция. Подозирай всеки, който я търси. Добре знаеше, че подобни хора са податливи на всякаква развала, ако вече не са безвъзвратно изгубени.
Маркира наум, че става все по-наложително да напише и предаде в Архивната служба кода-меморандум (Нека Бел се поизпоти!):
„Трябва да предоставяме власт върху нашите дела само в ръцете на онези, които не показват апетит да я вземат и задържат, и то при условия, засилващи тяхната неохота.“
Абсолютно точна снимка на „Бин Джезърит“!
— Добре ли си, Дар? — обади се гласът на Белонда от вратата на транспортния тюбинг наблизо. — Изглеждаш някак странно…
— Мислех за нещо, което трябва да направя. Слизаш ли?
Белонда внимателно я гледаше, докато разменяха местата си.
Полето на тръбния транспортьор подхвана Одрейди и мигновено я отдалечи от изпитателния поглед.
Влезе в работния си кабинет и видя масата отрупана с неща, които според помощниците й само тя можеше да уреди.
Политика — припомни си, докато сядаше, подготвяйки се да се заеме със задълженията си. Оня ден Там и Бел я чуха ясно, но и двете имаха съвсем смътна представа за онова, което ще им бъде поискано да подкрепят. Бяха обезпокоени и вниманието им не спираше да нараства. Както и трябваше да бъде.
Тя помисли, че елементи на политиката са включени почти във всичко. Политическите сили се очертаваха все по-ясно на преден план веднага след отстраняването на емоциите. Ето още една „лъжа!“ на прастарата глупост за „разделянето на църквата от държавата“. Темата за религията бе възможно най-податлива на емоционална жар.
Ненапразно избягваме чувствата.
Не всички чувства, разбира се. Само тези, от които не можеш да се спасиш в момент на необходимост — любов, омраза. Ето в какво вярваше Сестринството. Бездънна глупост!
Златната Пътека на Тирана направи грешката им недопустима. Златната Пътека остави Сестринството в състояние на постоянна треска. Невъзможно е да се свещенодейства до безкрайност!
Нямаше отговор и на постоянния въпрос на Бел:
„Какво наистина е искал той от нас?“
Към какви действия ни е тласкал? (Точно както ние манипулираме другите!)
Защо да се търси смисъл там, където го няма? Ще тръгнеш ли по пътека, за която знаеш, че няма да те отведе доникъде?
Златна Пътека! Път, прокаран в едно въображение, безкрайността е никъде! И ограниченият ум се сепва. Ето къде ментатите откриват своите непостоянни конкретизации, задавайки винаги повече въпроси от предложените отговори. Ето къде е празният граал на онези, чиито носове почти не се отделят от безкрайната окръжност, но не спират да търсят „единствено възможния отговор на всички неща“.
В търсене на своя собствен бог.
Трудно й беше да ги укорява. Умът се отдръпваше, изправен пред безкрайността. Празното пространство! Алхимиците от всички времена изглеждаха като събирачи на парцали, приведени над вързопите си с думите: „Някъде трябва да съществува порядък. Ако продължа, сигурен съм, че ще го намеря.“
Ала единственият ред, до който винаги достигаха, бе редът, създаден от самите тях.
Ой_, Тиранино. Ти, забавни човеко. Да, ти го видя. И каза: „Ще създам ред, който да следвате. Ето я пътеката. Виждате ли я? Не! Там не търсете. Това е пътят на Императора-Без-Дрехи (голота, видна само за децата и лудите). Насочете вниманието си, където ви посочвам. Това е моята Златна Пътека. Нали е хубаво името й? Тя цялата е там и винаги ще бъде там.“_
Тиране_, ти си поредният клоун. Насочваш ни към безкрайно възобновяване на клетки от онази изгубена и самотна купчина пръст на общото ни минало._
Знаеше_, че вселената на хората никога не може да бъде нещо повече от сбор на общности и слаб клей, свързващ ни, когато сме Пръснати. Традиция на раждане от едно място, което е толкова отдалечено в миналото ни, че носените от потомците картини са в по-голямата си част неверни. Светите майки притежават оригинала на случилото се, но не можем да наложим този оригинал на хора, които не желаят да го приемат. Разбираш ли, Тиране? Чухме те: „Нека дойдат да го поискат! Тогава и само тогава…“_
Ето защо ни запази ти, атреидско копеле! И точно заради това трябва да се заловя за работа.