Въпреки опасността, която грозеше нейния усет за хуманност, Одрейди знаеше, че ще продължи да се представя пред себе си като почитаема мама. Длъжна съм да мисля по техния начин. Проблемът на ловеца — преследвачът и жертвата мислят почти сходно. Не толкова съобразно принципа „иглата-в-купата-сено“, а по-скоро като въпрос на преследване по терен, осеян с познато и непознато. Измамните уловки на „Бин Джезърит“ й даваха увереност, че познатото ще затрудни почитаемите мами поне толкова, колкото непознатото.
Но какво ни сториха те?
Интерпланетарните връзки облагодетелстваха преследваните. Ограничени икономически за хилядолетия. Доста малко възможности, с изключение на връзките между Значимите хора и Търговците. Значими (или важни) пак означаваше това, което винаги е значело — богати люде, властници, банкери, висши чиновници, хора за свръзка. Военни. Всъщност определението важеше и за още много и различни категории — посредници, артисти, медицински персонал, квалифицирани технически специалисти, шпиони… както и други експерти. Не беше кой знае колко по-различно от времето на майсторите-масони на старата Земя. Разликата бе преди всичко в броя, качеството и съвършенството. За някои границите пак бяха свободни толкова, колкото са били винаги.
Разбираше, че е важно да огледа нещата обстойно, търсейки недостатъците.
Основната човешка маса от т.нар. привързани към планетата говореше за „мълчанието на пространството“, влагайки в това понятие смисъла, че самите те не могат да си позволят цената на такова пътуване или друг вид връзка. Повечето хора знаеха, че стигащите до тях новини преминават през въпросната бариера и са подготвени с оглед на специални интереси. Винаги е било така. Теренът и възможностите за преодоляване на издайническото разпръскване налагаха вида на ползваните комуникационни системи — тръбни връзки, вестители, световоди, невролъчение и съответно голям брой видоизменения. Спазването на секретност и шифроването бяха важни не само за връзките между планетите, но и на самите тях.
Според Одрейди почитаемите мами можеха да ползват преминаващото през комуникационната система, стига да намерят място за включване. Преследвачите трябваше да започнат с дешифриране на системата, но възникваше въпросът откъде води началото си нишката към Дома на Ордена.
Обезопасените срещу проследяване не-кораби, изработени от иксианците, както и щурманите на Сдружението, съдействаха за щита на мълчанието, спуснат между планетите, като се изключат малкото ползващи привилегии светове. На преследвачите не биваше да се дава и най-бегла възможност за достъп до начална точка на включване!
Ето защо настъпи такава изненада, когато една възрастна света майка от някаква наказателна планета на „Бин Джезърит“ се появи в работната стая на старшата малко преди обедната почивка. От Архивната служба пристигна идентификационно съобщение. Име: Дортужла. Изпратена преди години при специален режим на заточение за непростимо нарушение. Според Паметите, било някаква любовна афера. Одрейди не поиска подробности. Все пак на екрана дойде още нещо. (Белонда отново се бе намесила!) Старшата отбеляза повишаването на емоционалния градус по време на заточаването на Дортужла. Неуспешни опити на любовника да попречи на раздялата.
Спомни си за слуховете, съпътстващи немилостта, в която бе изпаднала Дортужла: „Престъплението на Джесика!“ Впрочем, посредством тези слухове се събира голямо количество ценна информация. Къде, по дяволите, бяха изпратили провинилата се? Няма значение. Засега не бе интересно. По-важно беше следното:
Защо е тук? Защо си е позволила пътуване, което може да доведе ловците?
Одрейди зададе същия въпрос на Стреги, когато тя й съобщи за пристигането. И Стреги не знаеше:
— Старша майко, според нея трябва да докладва нещо само на вас.
— Само на мен ли?
Старшата майка едва не се изсмя, имайки предвид непрестанния мониторинг (следене бе по-точната дума) на всяко нейно действие.
— Все пак не каза ли защо е дошла?
— Хората, които ми наредиха да прекъсна работата ви, старша майко, определено са на мнение, че трябва да я видите.
Одрейди стисна устни. Фактът, че заточена сестра е успяла да стигне толкова далече, вече бе разпалил любопитството й. Една настойчива света майка може да преодолее обичайните бариери, ала тукашните не бяха от такъв характер. Явно причината за идването й вече е оповестена. Други я бяха чули и разрешили достъпа й. Очевидно Дортужла не бе разчитала на бин-джезъритските хитрини, за да убеди сестрите си. По този път би си издействала единствено незабавен отказ. Не е имала и време за подобни глупости. Следователно тя познаваше веригата на старшинството, по която се издаваха заповедите. Постъпката й говореше за внимателна преценка, а това само по себе си бе вече послание, съдържащо се в носеното от нея, независимо какво беше то.