— Да влезе.
Светата майка бе поостаряла на затънтената планета. Годините си личаха най-вече по бръчиците около устата й. Качулката на връхната дреха скриваше косата, ала надничащите изпод нея очи бяха живи и внимателни.
— Защо си тук? — запита Одрейди, като тонът на въпроса й казваше: „Дяволски по-добре ще е, ако е заради нещо важно.“
Разказаното бе достатъчно искрено. Заточеничката и три близки й свети майки разговаряли с шайка футари от Разпръскването. Съществата бяха открили мястото, където е въдворена Дортужла, и поискали от нея да предаде съобщение до Дома на Ордена. Светата майка естествено бе проверила искането им с помощта на Усета за правдивост, както се изрази тя, с което припомни на старшата, че дори у обитателите на затънтените окрайнини могат да съществуват определени достойнства.
След като бе преценила съобщението за достоверно и бе получила съгласието на споменатите сестри, Дортужла действала достатъчно бързо, без да забрави за задължителната предпазливост.
— Цялото съобщение е в нашия не-кораб — бе нейната преценка за правилния начин, по който е трябвало да постъпи, а според думите й корабът бил малък, от тези на контрабандистите:
— Дори и сам човек може да го управлява.
Сърцевината на съобщението бе превъзходна. Футарите искаха да се съюзят със светите майки — срещу почитаемите мами. Според Дортужла трудно било да се определи точната величина на силата, която представлявали въпросните създания:
— Не пожелаха да ми кажат, когато ги попитах.
Одрейди разбира се бе запозната с твърде голям брой приказки и истории за футарите. Бяха ли предназначени те за избиване на почитаемите мами? Имаше основания да се вярва на това, но поведението им изглеждаше объркващо, особено след като получиха сведенията за развоя на събитията на Гамму.
— Колцина са в представилата ти се група?
— Шестнайсет футара и четирима от дресьорите. Сами се назовават „дресьори“. И казват, че почитаемите мами разполагат с опасно оръжие, което могат да използват еднократно.
— Преди спомена само за футари. Какви са пък тези дресьори? Можеш ли да ми кажеш нещо и за тайното оръжие?
— Дресьорите имат вид на човешки същества, леко отклоняващи се от първообраза си. За тях се знае от Разпръскването. Трима мъже и една жена. Колкото до оръжието, не успях да науча нищо повече.
— Приличат на хора, така ли?
— Каза го точно, старша майко. Първоначално имах странното впечатление, че са лицетанцьори. Но нито един от критериите не съответстваше на видяното. Отрицателни феромони. Жестове, изражения — всичко отрицателно.
— И го забеляза само от една среща?
— Не мога да обясня как.
— А футарите?
— Отговарят на предварителните описания. Външният им вид е на хора, ала с безпогрешно изразена свирепост. Произхода им бих отнесла към семейството на котките.
— Чух го и от други места.
— Говорят на галахски език с характерни съкращения. Нещо като кратък откос от думи: „Кога яде?“, „Ти хубава лейди“, „Иска почешеш глава.“ „Те тук?“… Реагират незабавно на действията и думите на дресьорите, но не се страхуват от тях. Останах с впечатлението, че между футарите и дресьорите има взаимно уважение и привързаност.
— След като знаеш за риска, защо помисли, че трябва да дойдеш и ми съобщиш незабавно?
— Това са същества от Разпръскването. Предложението им за съюз е пробив в местата, откъдето идват почитаемите мами.
— Сигурна съм, че си попитала за тях. И за още факти, свързани с Разпръскването…
— Не получих никакъв отговор.
Само недвусмислено предадена информация. Човек не можеше да погледне с пренебрежение на наказаната сестра, независимо от петното върху миналото й. Разбира се, имаше още много въпроси. Одрейди ги зададе, внимателно следейки изричаните слова.
Служебните задължения на Дортужла, както може би и дългите години, прекарани в изгнание, бяха внесли определена мекота в поведението й, ала без да повлияят с нищо на якостта на бин-джезъритската сърцевина. Говореше с напълно естествена колебливост. Жестовете й преливаха един в друг. Гледаше към старшата майка с мек и любезен поглед. (Ето го недостатъкът, осъждан от сестрите й: цинизмът на „Бин Джезърит“, държан на разстояние.)