Дълбоко замислената Дортужла дори не понечи да отговори и Одрейди, след като почака още миг, каза:
— Възможно е и да не обърнат никакво внимание на встъпителните ни ходове и да те очистят. Каквото и да се случи, нямаме по-добра примамка от теб.
А изгнаницата показа, че още не е загубила чувството си за хумор:
— Старша майко, не ми харесва много идеята сама да се окача и да се люшкам на куката. Затова дръж здраво конеца. — Тя се изправи и хвърли неспокоен поглед към купчината работа за Одрейди на масата:
— Толкова много неща имаш да вършиш, а се боя, че те задържах дълго след времето за обед.
— Ще се храним тук заедно, сестро. Засега ти си по-важна от всичко останало.
„Всички държави са въображаеми построения.“
Лусила предупреди себе си да не изпада в настроение на въображаема близост към яркозелената стая и посещаващата я от време на време височайша почитаема мама. Това бе Възелът — укрепената бърлога на онези, които искаха пълното унищожение на „Бин Джезърит“. Тук бе врагът. Денят бе седемнайсети.
Безпогрешният мисловен часовник в нея, заложен да отброява времето при Агонията с подправката, й подсказа, че вече се е настроила към ритъма на планетата. Будна в зори. Никой не й съобщава времето за храна. Почитаемата мама бе й определила по едно хранене на ден.
И футарът — винаги в клетката си. За да й напомнят: и двамата сте в клетки. Така се отнасяме към опасните животни. Понякога може и да ги пуснем за малко, за да разтворят краката си и да ни доставят удоволствие, но после ги връщаме обратно.
Възможно най-минималното количество мелиндж в храната. Не поради скъперничество. Нито пък заради намаляване на богатството им. А просто напомняне: „Ето какво ще получиш, стига да си разумна.“
Кога ще дойде днес?
Височайшата почитаема мама не пристигаше по график. Внезапни появявания за допълнително объркване на пленницата? Навярно. Явно я очакваха по-важни дела. А редовен график за опасния любимец ще бъде изготвен, когато има време!
Може и да съм опасна, лейди, но не съм любимата ти животинка!
Лусила чувстваше присъствието и на сканиращи приспособления — нещица, предназначени не само да бъдат в помощ на очите. Те надничаха в плътта, оглеждайки за скрити оръжия и за функционирането на вътрешностите. Дали в нея има някакви чудати имплантанти? Ами ако в тялото й се намират и допълнителни органи, внедрени по хирургичен път?
Нито едното, нито другото, Мадам Паяк. Разчитаме на неща, които придобиваме още с раждането.
Знаеше коя бе най-голямата непосредствена опасност — ще се почувства в неподходящо за обстановката състояние. Вражеските ловци я бяха поставили в страшно неизгодно положение, но не бяха извадили от строя нито една от бин-джезъритските й способности. Можеше да умре по своя воля преди съдържанието на шери в тялото и да е паднало под количеството, позволяващо неволно предателство. Все още разумът й служеше, както и цялата тълпа от Лампадас…
Една стена на клетката на футара се спусна и създанието се измъкна. Аха, Кралицата-паяк бе тръгнала насам. И по обичайния ред пускаше заплахата пред себе си. Днес рано. По-рано от всеки друг път.
— Добро утро, футар — каза Лусила с приветлив и почти весел глас.
Съществото я погледна, но не отвърна нищо.
— Сигурно мразиш да си в клетката? — продължи Лусила.
— Не обича клетка.
Вече бе разбрала, че тези създания умеят в определена степен да си служат с думите, но все още нямаше точна представа за обхвата на словния им запас.
— Предполагам, че те държат и гладен. Би ли искал да хапнеш от мен?
— Яде! — казано с подчертан интерес.
— Искам да съм твой дресьор.
— Ти дресьор?
— Щеше ли да ми се подчиняваш, ако бях? — Масивният стол на Кралицата-паяк се появи, издигайки се от мястото, където бе скрит в пода. Още не бе дошла, но се предполагаше, че е чула разговора.
Футарът се бе загледал в Лусила със странно напрегнат поглед.
— Наистина ли дресьорите те държат гладен в клетката?
— Дресьор? — Във въпроса прозвучаха отчетливи модулации.
— Искам да убиеш височайшата почитаема мама.
— Убие Дейма!
— И да я изядеш.
— Дейма отрова — изречено с обезсърчен тон.
Охо! Ето ти капка свежи данни!
— Не е отровна. Месото й е също като моето.
Футарът се доближи до нея, доколкото му позволяваха рамките на клетката. С лявата ръка обърна долната си устна. Появи се червен възпален белег, по всяка вероятност от изгаряне.