— Виждаш? — попита създанието и отпусна ръката си. Чудно как го е сторила. От нея не идваше и най-малък полъх на отрова. Човешка плът плюс дрога на адреналинова база, от която очите ставаха оранжеви при разгневяване и някои други състояния, обяснени от Мурбела… Както и усещане за абсолютно превъзходство.
Докъде впрочем се простираха възможностите на футара да разбира същността на задаваните въпроси?
— Беше ли горчива отровата?
Съществото направи гримаса и се изплю.
Действие, по-бързо и по-силно от думите.
— Мразиш ли Дейма?
Оголени кучешки зъби.
— Страхуваш ли се от нея?
Усмивка.
— Тогава защо не я убиеш?
— Ти не дресьор.
На него му трябва команда за убиване от дресьор!
Височайшата почитаема мама влезе и се отпусна на стола си. Лусила извиси приветлив и дори весел глас:
— Добро утро, Дейма.
— Не съм ти разрешила да ме наричаш така. — Изречено с нисък тембър и първи оранжеви петънца в очите.
— Футарът и аз се поразговорихме.
— Знам — с още оранжево в погледа. — И ако си успяла да го повредиш…
— Но, Дейма…
— Недей да използваш това име! — Изкрещяно със скок от стола и пламтящи оранжеви очи.
— Седни си — спокойно каза Лусила. — Така не се води разпит. — Всяка нейна дума бе пропита със сарказъм, който понякога е опасно оръжие. — Вчера поиска да продължим разговора на политическа тема, нали?
— Откъде знаеш колко време е минало? — Изречено с неохотно отпускане обратно в стола й и с още пламтящи очи.
— Всички в „Бин Джезърит“ то умеят. Трябва ни малко адаптация и започваме да усещаме ритъма на която и да е планета.
— Странно умение.
— Всеки го може. Само трябва предварително да му е въведена определена чувствителност.
— Мога ли аз да се науча? — изречено с угасващо оранжево.
— Казах: всеки. Все още си човек, нали?
На този въпрос досега нямаше окончателен отговор.
— Защо твърдиш, че вас, вещиците, никой не ви управлява? Иска да смени темата. Уменията ни я тревожат.
— Не съм го казвала. Но ние наистина нямаме обичайния тип управление.
— Дори и кодекс, задължителен за обществото ви, така ли?
— Не съществува обществен кодекс, отговарящ на всички потребности. Престъпление в едно общество може да бъде морално изискване в друга социална среда.
— Хората винаги имат някаква форма на управление — оранжевите петънца напълно изчезнаха. Защо пък толкова я интересува?
— Те имат нужда от политика. Обясних ти го вчера. Политика, тоест изкуството да изглеждащ искрен и открит докрай, прикривайки колкото можеш повече.
— Значи вие, вещиците, не говорите истината.
— Не съм го казвала. Просто за нашите сестри думата „политика“ звучи като предупреждение.
— Аз обаче не ти вярвам. Човешките същества винаги създават някаква форма на…
— Съгласие ли?
— Дума, удобна като всяка друга.
Явно я дразни.
Тъй като и Лусила замълча, височайшата почитаема мама се наведе напред и повтори:
— Не казвате истината!
— Нямам ли право да крия от теб нещата, които могат да ви помогнат да ни победите?
Сочно парченце за стръв.
— И аз помислих същото! — Признание, съпроводено с облягане назад и доволен израз.
— Според вас етажите на властта са винаги готови за попълване, а не виждате какво означава това за моето Сестринство.
— О, кажи ми го, моля те!
Непохватна и в сарказма си.
— Вярвате, че всичко е в съответствие с инстинктите, връщайки се обратно чак до времето на племената, че и отвъд него. Главатари и Старейшини. А преди тях е Силният Мъж (или Жена), които се грижат за всички: да бъдат нахранени и защитени от огъня на входа на пещерата.
— Звучи разумно.
Наистина ли?
— Ами да, съгласна съм. Еволюцията на видовете е достатъчно ясно изложена.
— Еволюция, вещице! Всяко нещо е стъпило върху друго. Еволюция. Виждаш ли как се хваща за ключовите думи?
— Това е сила, която може да бъде контролирана принудително само когато зависи от самата себе си.
Контрол! Какъв интерес събуди у нея! Обича я тя тази думичка.
— Ясно. И вие създавате закони като всички останали!
— Правилници ще е по-точно, но нима има понятие, дето да не е изменчиво?
Силно изявен интерес.
— Права си, разбира се.
— Обществото ви е в ръцете на бюрократи, които знаят, че не могат да проявят и най-малко въображение в извършваната от тях работа.
— А това важно ли е?
Наистина объркана. Виж как се намръщи.