— Така е!
Силна отбрана.
— Опасна идея, особено за невинните! Хората го чувстват инстинктивно и негодуват срещу подобни догми. Прави се малко, често несъзнателно, за да се попречи на „закона“ и на онези, които боравят с подобни глупости.
— Как се осмеляваш да го наричаш глупост? — Височайшата се привдигна наполовина от стола си и в следващия миг се върна обратно.
— О, да. И законът, олицетворен от всички, чийто живот зависи от него, се изпълва с негодувание, когато чува думи като моите.
— Съвършено правилно, вещице!
Все пак не ти заповяда да замълчиш.
— „Повече закон!“, както казваш. „Нужен ни е повече закон!“ По този начин създаваш нови инструменти на несъстрадание, а при възможност — и нови ниши за заетост на онези, които се хранят от системата.
— Винаги е било така; и винаги ще бъде.
— Отново грешиш! Валякът се търкаля и търкаля, докато нара ни някой човек или групата, които не го заслужават. И избухва анархията. Хаосът…
Как подскочи, видя ли?
— …размирници, терористи, засилващи се изблици на зверско насилие. Да, джихад! И всичко става заради това, че си създала нещо нехуманно.
Ръката и е на брадичката. Следи я!
— Вещице, как успяхме да се отдалечим толкова много от политиката? Нарочно ли го направи?
— Не съм мръднала оттам и с частица от милиметъра!
— Предполагам, че след малко ще ми разкажеш за реализираната от вас форма на демокрация.
— Да, при това с нетърпение, което дори не можеш да си представиш.
— Да чуя!
Мисли си, че ще издам някаква тайна. Е, да го направя тогава.
— Демокрацията е податлива в такъв смисъл, че нерядко се оставя да бъде отклонявана посредством жертвени овни, дефилиращи пред електоралното тяло. Дръжте богатия, алчния, престъпниците, глупавия лидер и така аd nauseam.
— Вярвате също като нас.
Мили боже! Колко отчаяно иска да бъдем като нея.
— Каза, че сте били разбунтували се бюрократи. Добре познаваш недостатъка. Бюрокрацията на върха, недосегаема за избирателите, винаги се разпростира, за да овладее граничните параметри на системата. И краде енергия от възрастните, от пенсионерите, от всички. Особено от онези, които някога нарекохме средна класа, защото точно там се създава най-голямото количество енергия.
— Мислиш за вас като за нещо, подобно на средна класа?
— Ние не мислим за себе си по какъвто и да е определен начин. Но Другите Памети подсказват недостатъците на демокрацията! Предполагам, че имате някаква форма на обществена служба за „низшите слоеве“.
— Грижим се за своите.
Колко отвратително звучащо ехо!
— Тогава знаеш как отънява вотът. Основният симптом е, че хората не отиват да гласуват. Инстинктът им казва, че е безсмислено.
— Откъдето и да погледнеш, демокрацията е глупава идея!
— Съгласни сме. Тя е подвластна на демагогията. А това е заболяване, което е опасно за избирателните системи. Все пак демагозите лесно се разпознават. Те жестикулират прекомерно, говорят с темпо на проповедник и си служат с думи, кънтящи от почти религиозен трепет и едва ли не боязън от Бога, които настояват да бъдат приети искрено.
Подхилва се!
— Дейма, за искреност без покритие се изисква голяма практическа работа. А практиката винаги може да бъде забелязана.
— От виждащите истината ли?
Погледни как се наведе напред! Отново е в ръцете ни,
— От всеки, който изучава знаците. С повторение.
Полагаш големи усилия да се съсредоточиш върху думите. А не бива да й се обръща абсолютно никакво внимание. Гледай как постъпва еден човек. По такъв начин разпознаваш мотивите му.
— Следователно демокрацията липсва и при вас. Сподели още бин-джезъритски тайни.
— Напротив.
— Мислех, че каза…
— Пазим я добре, контролирайки внимателно нещата, които току-що описах. Опасностите са големи, но не по-малко е и възнаграждението.
— Знаеш ли какво разбрах от думите ти? Че сте шайка глупци!
— Хубава лейди! — обади се футарът.
— Млъквай или ще те върна в глутницата!
— Ти не хубава, Дейма.
— Виждаш ли какво си направила, вещице? Повредила си го!
— Предполагам, че по всяко време имаш и други на разположение.
Охо, виж каква усмивка.
Лусила я повтори съвсем точно, като вдишваше и издишваше едновременно с височайшата почитаема мама:
Виждаш ли колко си приличаме! Опитвам се да те нараня, разбира се. Не би ли сторила и ти същото на мое място?