— Но какво те смущава в подобна бъркотия?
— Бел, нима скоростта ти се струва малка?
Белонда се дръпна рязко назад на стола си, сякаш Одрейди я бе бутнала.
— Напоследък търпението се оказва особено трудно за постигане — продължи старшата майка. — Ала подборът на нужния момент винаги има влияние върху възможностите за избор.
— Какви са намеренията ти във връзка с нашия нов Тег? Длъжна си да отговориш на този въпрос!
— Бел, ако враговете ни напуснат Гамму, къде биха отишли?
— Там ли мислиш да ги удариш?
— Поне да ги сблъскам малко.
Белонда рече с по-мек тон:
— Опасно е да се налива масло в този огън.
— Трябва ни още един чип, за да продължим пазарлъка.
— Почитаемите мами не се пазарят!
— Но присъединилите се към тях го правят, струва ми се. Те биха ли се преместили на… Във Възела, да речем?
— Какво му е толкова интересно на Възела?
— Почитаемите мами се намират там в пълен състав. А любимият ни башар носеше в прекрасния си ментатски мозък досие-по-памет на мястото.
— Олелее… — изречено повече като въздишка, отколкото с членоразделни звуци.
Влезе Тамалани и остана права и мълчалива, докато Одрейди и Белонда погледнаха към нея.
— Прокторите подкрепят старшата майка. — Тамалани вдигна нагоре пръст с дълъг нокът. — С един глас!
Одрейди въздъхна:
— Кажи ни, Там, как гласува поздравената оня ден от мене с махване на ръка проктор Праска?
— За теб.
Одрейди се втренчи в Белонда с полуусмивка:
— Бел, пусни шпиони и агенти. Трябва да подтикнем преследвачите си към обща среща във Възела.
До сутринта тя ще има заключение за моя план.
Когато Белонда и Тамалани излязоха, мърморейки нещо една на друга със звучаща в гласовете им тревога, Одрейди също напусна работната стая по късия коридор, водещ до жилището й. По коридора патрулираха обичайните помощници и свети майки от състава на прислугата. Неколцина помощници й се усмихнаха. Аха, слухът за вота на прокторите бе стигнал и до тях! Още една криза бе преодоляна.
Премина през всекидневната до стаичката за спане, където се изпъна на походното легло, без да се съблича. Стаята бе окъпана в бледожълтата светлина на един светоглобус. Погледът й се плъзна по картата на пустинята и спря на картината на Ван Гог, поставена в защитна рамка и покритие, и окачена на стената откъм долната част на леглото й.
Селски къщи в Кордьовил.
По-хубава карта от онази, където се отбелязва разрастването на пустинята, помисли си тя. Помогни ми, Винсент, за да знам откъде идвам и какво все още мога да направя.
Днешният ден бе изцедил силите й. Безкрайно се бе уморила, намирайки се на място, където разумът се самоограничаваше в окръжности с малък радиус.
Отговорностите!
Те я притискаха и не й даваха мира, а Одрейди знаеше, че отприщва най-неприятното у себе си, когато задълженията не искат да свалят своята обсада. Принуждавана да изразходва енергия, само и само за да поддържа някакво подобие на спокойно поведение. Бел го видя. Бе влудяващо. Сестринството се оказа отрязано от всякаква възможност за излаз, притиснато в почти напълно безплодни действия.
Тя затвори очи и направи опит да изгради в себе си образ на командваща почитаема мама, към която може да се обърне. Възрастна и наситила се на власт… Жилеста, Силна; с онази заслепяваща бързина на движенията, която те изначално притежават. В съзнанието на Одрейди се появи търсеният силует, но без ясни очертания на лицето.
Изричайки безгласно думите си, тя се обърна към безликата почитаема мама.
„Никак не ни е лесно да ви оставим да продължавате със собствените си грешки. Това винаги е мъчително за учителите. Да, ние се възприемаме като учители. И обучаваме не толкова отделните личности, колкото човешкия род. Даваме уроци на всички. Ако виждаш в нас Тирана, права си.“
Появилият се мисловен образ не отговори.
Но как биха могли да преподават учители, които непрекъснато се крият? Бурзмали — мъртъв, голата Тег — в непознато количествено изражение. Одрейди долавяше невидими сили на напрежение, съсредоточаващи се в Дома на Ордена. Нищо чудно, че прокторите гласуваха. Сестринството бе омотано в паяжина. Нишките ги държаха здраво. А някъде из паяжината една безлика почитаема мама бе прилегнала, готова да се нахвърли.
Кралицата-паяк.
Присъствието й се долавяше от действията на нейните креатури. Нишка-капан в паяжината започва да трепери и преследвачите се нахвърлят върху оплетените жертви като безумни насилници, които не броят нито собствените си мъртъвци, нито избитите жертви.