Потайни вулгарни деяния.
Умът на подобна личност със сигурност съответства по подредба на обстановката в личните й покои.
Очите на Одрейди внезапно се отвориха. Насочи поглед към картината на Ван Гог. По мой избор. Така в дългия ход на човешката история се наслагваха напрежения, което не можеше да бъде сторено от Другите Памети: Винсент, ти ми пращаш послание. И благодарение на него аз няма да отрежа ухото си, нито пък ще додявам с безсмислени любовни писания на онези, които не държат на мен. Ето най-малкото, което мога да направя, за да ти докажа, уважението си.
Спалната стаичка притежаваше свой познат аромат — острата, налагаща се миризма на карамфил. Любимият на Одрейди мирис на цвете. Прислужниците имаха грижата да поддържат тук точно такъв ароматен фон. Тя отново затвори очи и мислите й мигновено се върнаха към Кралицата-паяк. Одрейди долови как промяната прибавя ново измерение в образа на безликата жена.
Мурбела каза, че почитаемата мама-командир трябва само да произнесе заповед, за да бъде изпълнено всичко, което е наредила.
„Всичко ли?“
Пленницата описа познати й примери — извратени сексуални партньори, огромни количества бонбони и други сладости, емоционални оргии, разпалени с изпълнения на извънмерно насилие.
„Винаги търсят възможно най-силните усещания.“ Донесенията на шпиони и агенти отразяваха точно разказаното с полувъзхита от страна на Мурбела.
„Всяка от тях казва, че именно те имат правото да управляват.“
Онези жени са продукт на еволюцията на една аристократична бюрокрация.
Много неща го потвърждаваха. Мурбела заговори за уроци по история, според които на почитаеми мами от по-ранно време се провеждали изследвания за начините, с чиято помощ биха могли да установят сексуално господство над поданиците си, „когато облагането с данъци се превърне в твърде голяма заплаха за управлението“.
Право да управляват ли?
Според Одрейди те дори не настояваха за такова право. Не. Чисто и просто твърдяха, че то изобщо не подлежи на обсъждане. Никога! Нито едно от взетите решения не е погрешно. Независимо от последствията. Подобно нещо просто не се е случвало…
Старшата майка се надигна в походното си легло, осъзнавайки, че е получила необходимото прозрение.
Никога не се стига до грешки.
За целта е нужна преголяма торба, пълна с липсващо осъзнаване на протичащото. Съвсем мъничко мислене, след което ти остава да се взираш във всеобщото безредие, дето сам си създал!
Ой, чудо!
Повика нощната прислуга — помощница от първо ниво — и поиска мелинджов чай, съдържащ опасен стимулант, който щеше да потисне настойчивите призиви на тялото за сън. Но на определена цена, разбира се.
Помощницата се поколеба, преди да изпълни нареждането. След малко се върна с голяма чаша върху поднос, от която се вдигаше пара.
Одрейди отдавна бе открила, че мелинджовият чай, приготвен с ледено студената вода в Дома на Ордена, има аромат, който определено бе проправил собствен път в съзнанието й. Сега горчивият стимулант и отне познатия освежителен вкус и сякаш загриза нейния ум. Думата не бива да стига до посветилите се на наблюдение. Безпокойство, безпокойство, безпокойство. Дали прокторите ще гласуват за пореден път?
Отпиваше на малки глътки, за да даде на стимуланта време да свърши работата си. Осъдената жена не приема последния обяд. Отпива от чая.
След известно време отмести празната чаша и се обади да й донесат топли дрехи:
— Ще се разходя из овощните градини.
Нощната прислуга не каза нито дума. Всички знаеха за честите й разходки там, дори по такова необичайно време.
След минути бе вече на тясната оградена пътека към любимата й плодова градина, осветявайки пъти си с минисветоглобус, привързан с къса връвчица към дясното рамо. Малко стадо от добитъка на Сестринството (с черна козина) се изравни с оградата до Одрейди и я загледа, докато тя преминаваше. Погледна влажните муцуни, вдъхна силната миризма на люцерна в парата, която излизаше при издишване от ноздрите им, и се спря. Кравите изглежда доловиха на свой ред мириса на феромона, нареждащ им да я приемат като стопанка. Отдръпнаха се и заядоха фуража, струпай от пастирите близо до оградата.
Одрейди им обърна гръб и погледна към голите дървета отвъд пасището. Минисветоглобусът хвърляше жълт кръг от светлина, подсилвайки зимното вкочаняване.
Малцина разбираха защо тукашното място я привлича. Не беше достатъчно да се каже, че така намира облекчение за разбунените си мисли. Дори през зимата, когато скрежът скриптеше под стъпалата й. Тази плодова градина бе заплатеното с болка затишие между бурите. Тя угаси минисветоглобуса и остави краката си сами да следват познатия път в тъмнината. От време на време поглеждаше нагоре към звездната светлина, на фона на която бяха очертани голи клони. Бури. Почувства как приближава още една, за която синоптиците нямаше как да разберат предварително. Бури пораждат бури. Бяс поражда бяс. Отмъщението поражда отмъщение. Войни пораждат войни.