Старият башар майсторски разкъсваше такива връзки, голата, дошъл от него, ще продължи ли да има таланта му?
Опасна игра, наистина.
Одрейди върна поглед към добитъка — движещо се черно петно и пара на фона на звездната светлина. Стадото се бе скупчило, за да запази максимално топлината, и тя чу познатия звук от преживяната, вече поета храна.
Трябва да се спусна на юг е пустинята. И там — лице в лице с Шийена. Пясъчните твари растат и разширяват територията си. Защо обаче ги няма червеите?
Заговори високо на добитъка, скупчил се до оградата:
— Яжте тревата си. Това е, което се очаква да правите.
Знаеше, че ако някой от шпиониращите вардияни-наблюдатели е уловил случайно тия думи, ще й се наложи да дава подробни обяснения.
Да, тази нощ прозрях сърцето на нашия враг. И наистина го съжалявам.
„За да разбереш добре нещо, трябва да познаваш границите му. Само когато излезеш извън допустимото за него, ще е видна истинската му природа.“
„Не се осланяй единствено на теорията, когато залогът е животът“
Дънкан Айдахо стоеше почти в средата на тренировъчната площадка в не-кораба, на около три крачки от голата-дете. В непосредствена близост се намираха сложни уреди и приспособления за тренировка и обучение — някои уморителни, а други опасни.
В днешното утро външният вид на детето едновременно изразяваше възхита и вдъхваше доверие.
Дали го разбирам по-добре, защото аз също съм гола? Съмнително предположение. Създаден е по начин, много различен от проектираното за мен. Проектирано! Ето го точният термин.
Сестринството бе копирало възможно най-голяма част от оригиналното детство на Тег. Дори до едно боготворящо го по-малко приятелче, поело функциите на отдавна починалия брат. И Одрейди, заела се с истинското му обучение! Както бе сторила рождената майка на башара.
Айдахо си спомняше възрастния мъж, от чиито клетки бе създадено това дете. Мъдър командир, чиито мнения трябваше да бъдат зачитани. Съвсем леко усилие му бе нужно, за да си припомни маниера и думите на военачалника:
„Истинският воин разбира по-добре своя враг, отколкото приятелите си. Опасен капан, ако допуснеш разбирането да доведе до съчувствие, което неминуемо ще стане, стига да оставиш нещата на собственото им развитие.“
Бе трудно да се предположи, че стоящият зад думите му разум е скрит някъде в изправеното пред него дете. Башарът изглеждаше невероятно прозорлив, когато в оня отдавна отминал ден в кийпа на Гамму бе му говорил за неща като симпатия, съчувствие, отзивчивост.
„Съчувствието към неприятеля е слабост както за полицията, така и за войсковите сили. А най-опасни са несъзнателните симпатии, които те подтикват да запазиш врага си, защото той оправдава собственото ти съществуване“
— Господине?
Как ще може това пронизително гласче да придобие командирските нотки в гласа на великия воин?
— Какво има?
— Защо само стоите там и ме гледате?
— Наричаха башара с прозвището „Старата Благонадеждност“.
— Знаеше ли го?
— Да, господине. Изучавах историята на живота му.
Дали сега има „Млада Благонадеждност“? Защо Одрейди настоява за толкова бързо възстановяване на оригиналните му спомени?
— Заради башара цялото Сестринство се задълба в Другите Памети, та да актуализира историческите си представи. Казаха ли ти го?
— Не, господине. Важно ли е за мен да го зная? Старшата майка рече, че ще се грижиш за тренировките на мускулите ми.
— Той обичаше да си пийва маринет от Дън — много фино марково бренди, доколкото си спомням.
— Твърде млад съм, за да пия, господине.
— Ти беше ментат. Знаеш ли какво означава това?
— Ще знам, когато възстановите спомените ми, нали така? Аха, без почтителното господине. Напомня на учителя си да внимава за нежелани закъснения.
Айдахо се усмихна, а в отговор получи буквално ухилване. Дете, което възбужда интереса. Лесно бе да му покажеш естествено породилата се привързаност.