„Внимавай с него — бе казала Одрейди. — Чаровник е.“
Айдахо си спомни за казаното от старшата майка преди да доведат детето.
„Тъй като всеки индивид носи отговорност преди всичко пред себе си — рече тогава тя, — оформянето на това «себе си» е обект на най-голямата ни грижа и внимание.“
„Нужно ли е то за един гола?“
През онази нощ се намираха във всекидневната на Айдахо, а Мурбела се оказа най-доволният слушател.
„Ще запомни всичко, на което го научиш.“
„Следователно редакцията на оригинала ще бъде незначителни.“
„Внимавай, Дънкан! Вгорчи живота на едно впечатлително дете, научи го да не вярва никому и вече си сътворил самоубийство, без значение дали ще се случи по-рано или по-късно.“
„Забравяш ли, че познавах башара?“
„Дънкан, а ти не забравяш ли как стояха нещата, преди да бъдат възстановени собствените ти спомени?“
„Знаех, че башарът може да го направи и мислех за него като за свой спасител.“
„Ето как те вижда и той. Особен вид доверие.“
„Ще се отнеса честно към него.“
„Може и да мислиш, че постъпваш честно, но те съветвам да поглеждаш дълбоко в душата си всеки път, когато останеш лице в лице с доверието му.“
„Ами ако сбъркам?“
„Ние ще поправяме, когато е възможно.“ — Тя погледна към видеоочите, след което веднага върна взора си на него.
„Знам, че ще ни следите!“
„Не позволявай това да ти пречи. Не се опитвам да те накарам да се чувстваш неловко. Искам само да си внимателен. И помни че Сестринството познава ефикасни методи на лечение.“
„Ще внимавам.“
„Сигурно все още си спомняш думите на башара: «Жестокостта ни към нашите врагове винаги е смекчена от урока, който се надяваме да им предадем.»“
„Не съм способен да мисля за него като за неприятел. Башарът бе един от най-свестните хора, които някога съм срещал.“
„Великолепно. Оставям го в ръцете ти.“
Сега детето беше тук, на площадката за упражнения, а поведението му говореше, че е нетърпеливо малко повече от обикновено заради колебанията на своя учител.
— Господине, в урока ми влиза ли просто да стоя на едно място? Знам, че понякога…
— Кротувай.
Тег застана мирно по военному. Никой не го бе учил да го прави. Явно беше дошло от оригиналните спомени. Айдахо внезапно се почувства поласкан от проявата на башара.
Знаели са, че ще ме спечели по този начин!
Никога не подценявай убедителността на бин-джезъритските деяния и внушения. Можеш да се уловиш, че извършваш разни неща за Ордена, без дори да подозираш, че върху теб е бил оказван натиск. Ловко и дяволски отвратително! Имаше и нещо в замяна, разбира се. Живееш в интересни времена, както казваше древното проклятие-благослов. Айдахо прецени, че общо взето предпочита интересните времена. Пое дълбоко дъх:
— Възстановяването на първоначалните спомени ще ти причини болка — физическа и душевна. Душевните болки в известен смисъл са по-лоши. Аз съм тук, за да те подготвя за този момент.
Все още в стоеж „мирно“. И нито дума.
— Ще започнем без оръжия, като си представиш, че в дясната си ръка държиш нещо остро. Това е вариант на „петте пози“.! Всяка ответна реакция протича, преди да има нужда от нея. От пусни встрани ръцете си и цялото тяло.
Айдахо мина зад Тег, хвана дясната ръка на детето под лакътя и му показа първите движения.
— Нападателят е като перо, носещо се по безкрайна пътека. Когато перото наближи, то се отклонява и сменя посоката си на движение. Реакцията ти наподобява порив на вятъра, отвяващ перото встрани.
Дънкан отстъпи и внимателно проследи повторението на движенията от страна на Тег, като от време на време внасяше с бърз удар корекция за някой мускул, сгрешил при изпълнението.
— Остави тялото си да заучава! — бе отговорът на момчешкия въпрос защо го прави. През една от почивките Тег поиска да узнае какво има предвид наставникът му с думите „душевни болки“.
— Оригиналните спомени са оградени с нещо като стена, наложена от появата ти във вид на гола. В определен момент тези спомени ще се върнат обратно и ще те залеят подобно на вълна. Някои няма да бъдат приятни.
— Старшата майка каза, че башарът е върнал твоите спомени.
— О, богове на бездната! Дете, защо продължаваш да повтаряш „башара“. Това си самият ти!
— Все още не го знам.
— Да, случаят при теб наистина е по-специален. За разбуждането на един гола е нужен спомен за преживяна смърт. Докато в твоите клетки липсва подобен товар.
— Но башарът е мъртъв…
— Башарът! Да, мъртъв е. Трябва да почувстваш, когато заболи най-силно и ще разбереш, че ти си башарът.