Стреги бе озадачена:
— Но мелинджът удължава живота ни, подобрява здравето и създава желания за…
Спря я намръщената физиономия на Одрейди. Извадено със запетайките от Учебника за помощници!
— Стреги, въпросът има и друга страна, която сега виждаш в мен. Учебникът казва истината. Но мелинджът така или иначе е, наркотик и ние сме пристрастени.
— Знам, че не е удоволствие за всички, старша майко. Обаче ти сама каза, че почитаемите мами не го вземат.
— Ползваният от тях заместител на подправката има някои добри страни, ала не спестява страшните болки и дори смъртта в случаите на отказване. Той представлява дрога с паралелно действие.
— Ами пленницата?
— Мурбела действително го е ползвала, но сега взема мелиндж. Това са взаимно заменими вещества. Интересно, нали?
— Предполагам, че ще учим още за тези неща. Старша майко, прави ми впечатление, че ти никога не наричаш почитаемите мами курви.
— Като помощниците ли? Ех, Стреги, Белонда винаги е давала лош пример. Да, знам за опасенията! — Махна с ръка, когато събеседничката й понечи да възрази. — Помощниците долавят заплахата. Те гледат и мислят за Дома на Ордена като за своя крепост, подготвена за дългата нощ на курвите.
— Нещо такова, старша майко — казано крайно колебливо.
— Стреги, тази планета е само поредното място за временния ни престой. Днес тръгваме на юг, така че ще го почувстваш. Намери Тамалани, моля те, и й предай да подготви нещата така както решихме, когато обсъждахме посещението при Шийена. Но не споменавай нищо пред никой друг.
— Да, старша майко. Да разбирам ли, че и аз ще дойда?
— Искам те до себе си. Кажи на подготвяната от теб да поеме пълната грижа за картата.
Когато Стреги си тръгна, Одрейди се замисли за Шийена и Айдахо. Тя иска да говори с него и той иска да говори с нея.
В анализите на регистрираното с видеоочите бе отбелязано, че понякога двамата разговарят с езика на пръстите и ръцете, като крият по-голямата част от движенията със собствените си тела. Приличаше на стар боен език на атреидите. Одрейди познаваше част от жестовете, но не достатъчно, за да разбере смисъла на предаденото чрез тях. Белонда настояваше за обяснение от страна на Шийена: „Има нещо тайно!“ Старшата майка бе по-предпазлива: „Нека продължат още малко. Може пък да стане интересно.“
Какво иска Шийена?
Онова, което се въртеше в главата на Дънкан, засягаше Тег. Създаването на болезнени усещания, необходими за връщането на първоначалните му спомени, беше в разрез с природата на голата Айдахо.
Одрейди го забеляза, когато вчера прекъсна заниманията му с клавиатурата на командното табло.
— Закъсня, Дар — без дори да вдигне за миг погледа си от това, което бе започнал.
Закъсняла ли съм? Още в ранните часове на вечерта?
От няколко години насам често се обръщаше към нея с „Дар“ — бодване, припомнящо й за неприязънта му към времето, прекарано като риба в аквариум. Същото бодване дразнеше и Белонда, противопоставяща се на „проклетото му фамилиарничене“. А той, разбира се, се обръщаше към нея с „Бел“. Не жалеше жилото си.
Одрейди си го припомни и спря за малко, преди да влезе в работната стая. Дънкан току-що бе стоварил юмрук по масата до командното табло с вик:
— Не може да няма и по-добър начин за Тег! По-добър начин ли? Какви ги е намислил?
Някакво раздвижване в долната част на коридора отвъд работното помещение прекъсна хода на мислите й. Беше Стреги, връщаща се от Тамалани. Влезе в стаята за инструктаж на помощниците. Да съобщи за промяната, касаеща картата на пустинята.
Внушителна купчина материали от Архивната служба чакаше на масата. Белонда! Одрейди се вгледа в купа. Независимо от всички нейни усилия да разпределя и натоварва с работа останалите, винаги имаше по нещо, което съветниците й организирано настояваха да бъде разрешено точно от нея. Голяма част от поредната пратка бе плод на настояването на Бел за „предложения и анализи“.
Одрейди натисна клавиш на командното си табло:
— Белонда!
Гласът на служител от Архива веднага се отзова:
— Да, старша майко?
— Белонда да се качи тук! Искам я пред мен с цялата бързина, с която могат да я донесат дебелите й крака!