— Сестри, днес научихме, че почитаемите мами са унищожили още четири от нашите планети. Вече сме по-малко…
Само дванайсет планети (включително Бузел). Толкова ни делят от безликата преследваща ме сянка с брадвата.
Почувства зейналата досами нея пропаст.
Белонда явно бе получила нареждане да задържи последните лоши вести за подходящ момент.
Одрейди погледна през прозореца до нея. Има ли въобще подходящ момент за лошите вести?
Вече пътуваха малко повече от три часа в южна посока по огледално гладкия път, прогорен в скалния терен и проточил се право пред тях като зелена река. Минаваха през хълмист район, засаден с коркови дъбове, който се простираше до обрамчения с хребети хоризонт. Нискостволите дъбове приличаха на джуджета, на които е било позволено да растат из по-рядко залесени плантации в сравнение с овощните градини. Криволичещите им редици се бяха покатерили по хълмовете. Първоначално плантацията сигурно е била разположена по извивките на местния релеф, но полутерасираният терен сега бе прикрит от висока кафява трева.
— Тук отглеждаме трюфели — каза Одрейди.
Оказа се, че Стреги разполага с още лоши новини:
— Старша майко, казаха ми, че трюфелите са изпаднали в беда. Липсва им дъжд.
Ще свършат ли вече трюфелите?
Одрейди се поколеба дали да не нареди на помощницата от комуникационните служби, седнала в задната част на колата, да проучи не могат ли метеоролозите да въведат някаква корекция в заданията, определящи засушаването.
Обърна се назад и погледна към помощниците си. Седналите в три редици по четири специалистки имаха задачата да засилват и разширяват нейните възможности за цялостен оглед на обстановката, както и да изпълняват дадените нареждания. Но какво возило ги следваше! Едно от най-големите транспортни средства на Дома на Ордена. Дълго поне трийсет метра! И натъпкано с хора до последната педя празно пространство. Прахта го обгръщаше, виейки се над и около него.
Тамалани също пътуваше отзад по нареждане на Одрейди. Всички знаеха, че старшата майка умее да бъде люта, когато е необходимо и най-вече — когато я предизвикат. Тамалани бе включила прекомерно много хора в пътуването, но когато Одрейди го разбра, беше прекалено късно за промени.
— Каква ти инспекция! Същинско нашествие!
Е, Там, сега ме следвай. Мъничка политическа драма. Облекчава прехода.
Тя се загледа във водача — единствения мъж в тяхната кола. Клеърби — начумерен експерт по въпросите на неголеми превозни средства. Свъсено лице и кожа с цвета на прясно обърната влажна почва. Най-високо цененият от Одрейди шофьор. Бърз, сигурен и познаващ до съвършенство възможностите на своята машина.
Изкачиха се на хребета на един хълм; насажденията от корков дъб постепенно отъняваха, заменени от плодови дървета и градини, окръжаващи местното поселище.
На тази светлина то й се видя необикновено красиво. Ниски постройки с бели стени и покриви от оранжеви керемиди. В далечината надолу по склона се виждаше арка, от която започваше улица; зад нея се издигаше високата централна сграда с разположените там служби за наблюдение на региона.
Кой знае защо, видяното й вдъхна увереност. Местното поселище блестеше меко в далечината, а от пръстена овощни градини се вдигаше лека мъгла. Клоните бяха все още голи в тукашния зимен пояс, ала със сигурност обещаваха поне една реколта.
Тя си припомни, че Сестринството настояваше за определена степен на красиво оформяне на окрайнините. Нещо като грижливо гледано галениче, което радва сетивата, но и напомня за потребностите на стомаха. Комфорт, където е възможно… Само без прекаляване!
Някой зад Одрейди отбеляза:
— Наистина вярвам, че част от онези дървета са започнали да се разлистват.
Старшата майка се вгледа по-внимателно. О, да! Малки зелени петна по тъмните клонаци. Зимата бе сгрешила тук. Службата за метеорологичен контрол, стремяща се да осигури смяна на сезоните, не можеше да предотврати случайни грешки. Разширяващата се пустиня повишаваше местната температура твърде рано:
непривично топли участъци, в които подмамените растения се разлистваха и дори разцъфтяваха преди рязкото застудяване. Погиването на цели плантации се превръщаше в съвсем обичайно явление.
Съветник от полевите служби бе изровил някогашния термин „циганско лято“ за своя отчет, илюстриран с прожектирани картини на овощна градина, потънала в цвят, върху който внезапно се бе изсипал сняг. Одрейди си спомни как паметта й оживя от тези думи.
Циганско лято. Колко подходящо!
Съветниците й възприеха метафората за мраза-мародер, следващ неотстъпно ненавременното затопляне: нечакано събуждане на живота, подходящо за нападателите, които искат да го съсипят.