Белонда пое дълбоко дъх и направи опит да се включи като ментат. Не беше лесно при текущите обстоятелства с взряното в нея дете и забавното изражение по лицето на Айдахо. Дали Одрейди не бе приложила неочаквано лукавство? Може би дори кроежи срещу света майка с помощта на голата?
Дънкан се отпусна, когато забеляза как бин-джезъритската енергия подсили с фокусираното си излъчване режима на ментат.
— Бел, отдавна знам, че искаш да ме видиш мъртъв.
Да… Страховете са ме направили прозрачна.
Попадението май беше съвсем близо до целта, помисли той.
Белонда е дошла при него с готова мисъл за смъртта му: някаква малка драма, създаваща „необходимостта“, за която всичко вече е подготвено. Не хранеше почти никакви илюзии за възможностите си да отговори адекватно на нейното насилие. Но знаеше, че в качеството си на ментат тя щеше да наблюдава внимателно ситуацията, преди да започне действия.
— Липсва уважение в начина, по който си служиш с малките ни имена — упрекна го Белонда.
— Не, просто различно възприемане на нещата, Ти вече не си света майка и аз не съм „голата“. А две човешки същества, изправени пред един и същ проблем. Не ми казвай, че не си даваш сметка за това.
Тя обходи с поглед работната му стая и каза:
— Ако си ме очаквал, защо Мурбела не е тук?
— И да бъде принудена да те убие, когато трябва да ме защити, така ли?
Белонда прецени казаното от него.
Проклетата почитаема мама наистина би могла да ме убие, но тогава…
— Пратил си я навън, за да я опазиш.
— Имам по-сигурен защитник — той посочи към детето.
Тег? Защитник? За него се носеха онези истории от Гамму. Айдахо знае ли нещо?
Имаше желание да го попита, но можеше ли да рискува? Наблюдателите-вардияни трябва да получат ясен сценарий за опасността.
— Нима то?
— Дали ще продължи да служи на „Бин Джезърит“, ако види как ме убиваш?
След като тя не отговори, Айдахо добави:.
— Бел, постави се на мое място. Аз съм ментат, паднал не само във вашия капан, но и в този на почитаемите мами.
— Само ментат ли си?
— Не. Също и тлейлаксиански експеримент, но не провиждам в бъдещето. Не съм Куизъц Хадерах. Просто ментат с възпоминания от много животи. Вие, с вашите Други Памети, можете да схванете какви възможности се отварят пред мен.
Докато той говореше, Тег приближи и се облегна на контролното табло до лакътя му. По лицето на момчето се четеше единствено любопитство, нямаше и следа от страх.
Айдахо махна с ръка към мястото на прожекционния фокус над главата си, където танцуващите сребристи прашинки бяха готови да се съберат в изображения.
— Един ментат вижда, че излъчваното от него поражда несъответствия: зимни сцени през лятото или слънчева светлина, когато дошлите при него пристигат едновременно с дъжда… Не си ли очаквала от мен да се отнеса скептично към пиеските ти?
Белонда мигновено разбра, че е чула поредно заключение на ментат. Все още се намираха върху основата на общото обучение.
— Съвсем естествено си решил да не омаловажаваш Тао — каза тя.
— Поставих други въпроси. Случващи се едновременно неща могат да имат скрити връзки. Какво представляват причината и следствието, когато са изправени пред едновременността?
— Имал си добри учители.
— И не само в един живот.
Тег се наведе в посока към нея:
— Наистина ли дойде, за да го убиеш?
Не си струваше да лъже.
— Продължавам да мисля, че е прекалено опасен.
Да видим как ще го оспорят наблюдателите-вардияни!
— Но нали точно той ще ме върне към предишните ми спомени!
— Бел, танцьори сме на една и съща площадка — каза Айдахо. — Тао. Може и да се разбира, че не танцуваме един с друг, може да си служим с различни стъпки или ритми, но ни виждат заедно.
Вече започваше да подозира причината, накарала го да поведе разговора в тази посока. Замисли се дали няма друг начин за неутрализирането му.
— Не разбирам за какво говорите — намеси се Тег.
— За любопитни съвпадения — отвърна Айдахо.
Момчето се обърна към Белонда:
— Моля да ми бъде обяснено.
— Опитва се да каже, че двамата се нуждаем един от друг.
— Ами защо не го рече направо?
— По-сложно е, момче. — Тя помисли: От записа трябва да се разбере, че предупреждавам Айдахо. После продължи:
— Дънкан, муцуната на магарето не е причина за поява на опашката му, независимо колко пъти гледаш как животното преминава през онова тънко вертикално пространство, което ограничава взора ти.
Айдахо пресрещна втренчения й поглед с думите: