— Веднъж Дар дойде при мен с клонка от цъфнала ябълка, докато прожектираната отвън картина показваше сезона за прибиране на реколтата.
— Гатанки, нали? — обади се Тег и запляска с ръце.
Белонда си припомни записа на въпросното посещение. Прецизни ходове на старшата света майка.
— Не помисли ли за оранжерия?
— Или че просто е искала да ми достави удоволствие?
— Трябва ли да отгатна? — попита Тег.
След продължително мълчание и преплетени погледи между ментати, Айдахо каза:
— Бел, явно извън мястото на принудителното ми задържане е настъпил хаос. Липса на съгласие във върховните ви съвети.
— Дори в условията на анархия може да има разисквания, приключващи с отсъда — контрира тя.
— Бел, ти си лицемерка!
Белонда рязко се дръпна назад, сякаш някой бе посегнал да я удари — изцяло неволно движение, поразило я с принудителната реакция от нейна страна. Гласът ли беше? Не, нещо, което бе проникнало още по-дълбоко… Изведнъж почувства силен страх от този мъж.
— За мен е изумително да разбера, че ментат и света майка може да се окаже такъв лицемер — рече той.
Тег задърпа Айдахо за ръката:
— Ама вие биете ли се?
Айдахо бутна встрани дланта му:
— Да, бием се.
Белонда не можеше да отмести погледа си от очите на голата. Имаше желание да се обърне и побегне. Какво правеше той? Всичко се бе объркало от горе до долу!
— Между вас може ли да има лицемери и престъпници? — запита Дънкан.
Белонда отново си спомни за видеоочите. Този бродещ дух съумяваше да се забавлява не само с нея, но и с наблюдаващите! И го правеше с изтънчено внимание. Внезапно я обзе възхищение към великолепното му изпълнение, ала то не смали страховете й.
— Питам се защо сестрите ти те понасят? — С каква елегантна прецизност се движеха устните му! — Нима си необходимото зло? Или пък източник на ценна информация, а понякога и на добър съвет?
Гласът й най-после се завърна:
— Как се осмеляваш? — изречено гърлено и с цялата й пословична злост.
— Възможно е да спомагаш сестрите си да придобият повече сили — казано с безизразен тон и ни най-малка промяна на интонацията. — Слабите звена са място, което останалите са длъжни да заздравят, а това пък засилва мощта им и поединично и като цяло.
Белонда осъзна, че едва удържа позицията си на ментат. Възможно ли е всичко казано да е вярно? Нима и старшата майка виждаше нещата по същия начин?
— Дойде тук с престъпно неподчинение в мислите си — каза той. — И всичко в името на неотложната потребност! Мъничка драма за видеоочите, с която да докажеш, че няма друг избор.
Тя долови, че думите му възстановяват ментатския й капацитет. Съзнателно ли го правеше? Очарова я необходимостта да вниква както в маниера му, така и в смисъла на казаното. Наистина и можеше да разчита ходовете й с такъв успех? Записът на настоящия сблъсък сигурно щеше да се окаже много по-ценен от малката й пиеска. Което важеше с пълна сила и за крайния резултат!
— Мислиш ли, че желанията на старшата майка имат значимостта на закон? — попита Белонда.
— А ти наистина ли допускаш, че не умея да наблюдавам? — Айдахо махна с ръка към Тег, който направи опит да се намеси. — Бел! Бъди само ментат.
— Добре те чувам. Както и много други!
— Прозирам значимостта на проблема, пред който сте изправени.
— Не сме ти създавали никакъв проблем!
— Същото не се отнася за тебе, Бел. Скъпернически раздробявате всичко на късчета, но аз виждам какво става.
Белонда изведнъж си спомни думите на Одрейди:
„Не ми е необходим ментат. Искам създател на нови неща.“
— Имате нужда от… Аз… ви трябвам — процеди Айдахо. — Проблемът ви все още е затворен в черупката… той е онова късче месо, което трябва да бъде измъкнато.
— Каква е възможната причина да си ни потребен?
— Нужно ви е моето въображение, изобретателността и всички онези неща, които са запазвали живота ми въпреки гнева на Тирана.
— Сам си казвал, че той те е убивал толкова пъти, та вече си забравил броя им. Ментате, вкуси от собствените си думи!
Дънкан й отговори с майсторски овладяна усмивка: нито тя, нито онези зад видеоочите можеха да сбъркат защо го прави, преди да запита:
— Нима ми вярвате, Бел?
Сам обвинява себе си!
— Без нещо ново вие сте обречени — добави той. — Само въпрос на време е; всички ще го разберете. Може би все пак не това поколение. Възможно е да не бъде и следващото. Но това, което чу, е неизбежно.
Тег рязко дръпна ръкава му:
— Башарът би могъл да помогне, нали?
Аха, момчето наистина е слушало. Айдахо потупа малката длан: