После излезе, без да погледне назад. Всичко, научено от нея днес за голата, го правеше още по-опасен. Но трябваше да продължат да живеят заедно, поне засега…
Айдахо пое дълбоко дъх и погледна към объркания Тег:
— Благодаря ти, че беше тук, и оценявам факта на дългото ти мълчание пред лицето на една голяма провокация.
— Тя нямаше да те убие, нали?
— Ако не бях спечелил, благодарение на теб, първите няколко секунди, можеше и да го стори.
— Но защо?
— Обзета е от погрешната мисъл, че бих могъл да съм Куизъц Хадерах.
— Като Муад’Диб ли?
— Да. И като сина му.
— Е, вече няма да ти навреди.
Айдахо погледна към вратата, през която си бе тръгнала Белонда. Отложено изпълнение на смъртната присъда. Единствено това бе успял да постигне. Може би вече не беше само незначително винтче в интригите на останалите. Бяха еволюирали до ново състояние на взаимните си връзки, при което не бе изключено да остане жив, ако внимателно се съобразява с обстоятелствата. Емоционалната привързаност никога не бе фигурирала в тези връзки. Дори с Мурбела, а също и с Одрейди… Дълбоко в себе си пленничката мразеше принудителното сексуално обвързвано, също както той, Одрейди би могла да се позове на старите клетви за вярност към атреидите, но не биваше да вярва на емоциите на една света майка.
Атреидите! Той погледна към Тег, за да види как фамилната прилика бе започнала да оформя още незрялото детско лице.
Впрочем какво бе успял да постигне с Бел? Можеше да предположи, че вече няма да му подават неверни данни. Също да разчита донякъде на истинността на казаното от една света майка, съзнавайки едновременно, че всяко човешко същество е подвластно на грешки.
Сега не само аз съм в специално училище. И сестрите са в същото!
— Може ли да потърся Мурбела? — попита Тег. — Тя ми обеща да ме научи на бой с пета. Мисля си, че башарът не го е знаел.
— Кой не го е знаел?
С наведена глава и явно сконфузен:
— Аз… не съм.
— Мурбела е на площадката за тренировки. Бягай. Но остави на мен да й разкажа за Белонда.
Учебният процес в „Бин Джезърит“ е непрестанен, помисли, докато гледаше как момчето си тръгва. Мурбела бе права, когато твърдеше, че се научават и неща, познати единствено на сестрите.
Мисълта му разбуди нови опасения. Той зърна запомнена някога сцена — Сцитал, застанал зад преградна полева защита в един от коридорите. Какво изучаваше затворникът — техен събрат по съдба? Айдахо потръпна. Мисълта за тлейлаксианците винаги събуждаше спомените за Лицетанцьори. А после и факта, че всеки от тях може да „препечата“ съзнанието на жертвата си. По индукция се появиха и страховете, съпътстващи неговите собствени визии.
Аз също съм тлейлаксиански експеримент.
Това бе нещо, което не би се осмелил да обсъжда със света майка, дори в границите на зрението и слуха на която и да е от тях.
Излезе и тръгна по коридорите, за да стигне до квартирата на Мурбела, където седна на един от столовете и заоглежда обстановката след поредния й урок. Ето го приспособлението, ползвано от нея за подражателно повторение при упражнения на гласните струни. Коланите и ремъците — същинска сбруя за принудителни реакции при прана-бинду — сега бяха омотани и захвърлени небрежно на един стол. Явно бе запазила лоши навици от времето, прекарано при почитаемите мами.
Мурбела го завари на същото място, когато се върна. Беше облечена в опънато по тялото бяло трико с големи петна от пот и бързаше да го свали и да се отпусне. Той я спря по пътя й към душа, използвайки една от старите си хитринки:
— Научих някои неща за Сестринството, които не знаехме досега.
— Кажи ми ги! — тутакси бе поискано от неговата любима с блеснала пот по окръгленото лице и зелени очи, пълни с възхита. Моят Дънкан отново е прозрял нещо, скрито в тях!
— Игра, при която една от фигурите не може да бъде премествана — напомни й той. Нека се поизпотят наблюдателите-вардияни зад видеоочите! — Те не само очакват от мен да им помогна за създаването на нова религия, свързана с Шийена — нашето съзнателно участие в техния сън-мечта — но се предполага, че ще бъда досадникът, „шилото“ на съвестта им, принуждаващо ги да поставят под въпрос собствените си извинения за необичайно поведение.
— Одрейди ли беше?
— Не, Белонда.
— Дънкан! Тази е опасна. Никога не бива да оставаш насаме с нея.
— Момчето беше с мен.