Достатъчно красноречиво говореше и фактът, че тя не бе посегнала към по-амбициозно изпълнение — същински цветове, може би в традиционна пустинна обстановка. Не, само червеят с ивица пясък зад него, а на преден план малка фигурка на човешко същество в роба.
Самата тя?
Възхитителна преграда и постоянно напомняне на причината за нейното присъствие тук. Дълбоко впечатление от силата на естеството.
Наистина ли природата не създава лошо изкуство?
Твърдението бе прекалено повърхностно, за да бъде безрезервно възприето.
Какво имаме предвид с наименованието „природа“?
Бе виждала отблъскващи неща и в естествената пустош: трошливи дънери на дървета, които сякаш са били натопени в грешно приготвена зелена боя и оставени в окрайнините на тундрата, за да изсъхнат в грозни пародийни форми. Противно! Трудно бе да си представиш, че присъствието на такива трупи има някаква цел. Или — на слепоците със слизести жълти кожи. Къде бе изкуството в тях? Временна спирка в хода на еволюцията, решила изведнъж да се запъти за другаде. А намесата на хората внасяше ли някаква съществена разлика? Свинохлите! В „Бин Тлейлакс“ се бяха постарали да създадат нещо наистина отвратително.
Възхищавайки се на рисунката на Шийена, Одрейди реши, че някои кръстоски са противни само за определени човешки сетива. Свинохлите например бяха чудесна храна. Грозните комбинации представляваха обекти от по-ранната фаза на експериментите. Крайните преценки идваха едва с натрупването на опит.
Нескопосно нещо!
Голяма част от онова, което приемаме за ИЗКУСТВО, задоволява желанието за увереност и спокойствие. Не ме обиждай! Знам какво мога да приема.
Каква увереност й бе дала рисунката на Шийена?
Пясъчен червей — сляпа сила на стража на скрити богатства. Художествено майсторство с мистична красота.
Бе донесено, че Шийена превръща в глума поставената й задача:
„Пастирка съм на червеи, които може никога да не се появят.“
А дори да се появят, ще са нужни дълги години, преди да достигнат размера, показан на рисунката й. Неин ли бе гласът, идващ от малката фигурка, застанала пред чудовището?
„Това ще стане, но след време.“
В стаята се бе настанил мирис на мелиндж, по-силен от обичайния за квартира на света майка. Одрейди огледа внимателно мебелировката и цялата обстановка — столове, работна маса и осветление от фиксирани светоглобуси, поставени на най-доброто за целта място. Каква беше онази странно оформена купчина от черен пластичен материал в ъгъла? Може би друго произведение на Шийена?
Прецени, че помещенията пасват на обитателката им. Почти нищо, с изключение на рисунката, което да й напомня за нейния произход, но гледката от всеки от прозорците би могла да бъде от Дар-ес-Балат, разположен дълбоко в сухоземите на Дюн.
Тих звук на триене откъм вратата привлече вниманието й. Обърна се и видя самата Шийена. Бе надникнала някак плахо през пролуката, преди да влезе при старшата света майка.
Движението казваше:
Значи дошла си в моята стая. Добре. Защото друг би могъл да не зачете поканата ми.
У Одрейди потекоха смесени мисли с появата на девойката.
— И си спомням за болката, която ми причини, когато възвърна моите спомени.
Тег помръкна:
— Точка за теб, Дънкан. Не е потребно извинение. — Момчето сякаш погледна към говорещите в него, надигнали гласовете си.
— Дар, как е въздухът горе? Достатъчно чист ли е за теб? Ама че тъпа идея! — помисли тя. — Знае го добре. Никак не е чист, разбира се.
Въздухът бе натежал от дишането на седящите около нея, включително онези, които искаха да споделят драматичното й присъствие, тези с идеите (а нерядко само с вярата, че ще бъдат по-добри за нейния пост), както и другите, които предлагаха ръце и искаха същото. Чист, наистина! Тя усети, че Тег прави опит да й каже нещо. Какво бе то?
„Понякога трябва да бъда автократ!“
Чу се да го изрича по време на една от разходките им в овощните градини, обяснявайки му думата „автократ“, след което добави:
„Имам властта и трябва да я ползвам. Това ми тежи ужасно.“
Имаш властта, така че ползвай я! Ето какво й говореше ментат-башарът. Дар, убий ме или ме пусни.
Все още бе блокирала поради липса на време и знаеше, че той ще го почувства.
— Майлс, Бурзмали е мъртъв, но успя да остави резервна бойна единица, която подготви сам. Най-доброто от…