— Не ми доскучавай с дребни подробности!
Какъв глас на военачалник! Все още тъничък и пронизителен, ала съдържащ всички най-важни елементи.
Без да им бъде наредено, прокторите се върнаха при люка. С яден жест Одрейди им заповяда да се махат. И чак тогава разбра, че вече е взела решение.
— Върнете му дрехите и го доведете тук — разпореди се тя. — Да дойде и Стреги.
Първите думи на появилия се Тег разтревожиха старшата майка и тя се запита дали не е направила грешка:
— Ами ако не воювам така, както искате?
— Но нали сам каза…
— Казвал съм много неща през моите, хм… животи. Дар, боят не укрепва моралния дух.
Тя (както и Тараза) бяха чували неведнъж мнението на башара по този въпрос:
Воденето на война наслагва утайка от типа на „яж, пий и се весели“, което нерядко в причина за морален срив.
Беше вярно, но тя не схващаше каква мисъл го е навела на решението да й го припомни тъкмо сега.
Срещу всеки ветеран, който пристига с ново усещане за силата на съдбата („оживях, следователно Бог е решил нещо“), много повече се връщат у дома със сподавяна с мъка горчивина, готови да тръгнат „по лекия път“, тъй като са претеглили толкова зло от войната.
Думите бяха на Тег, но представляваха и част от нейната вяра.
Стреги се втурна в стаята, ала преди да заговори, Одрейди й даде знак да се отдръпне и да чака мълчаливо.
За първи път помощницата събра кураж да не се подчини на старшата света майка.
— Дънкан трябва да знае, че има още една дъщеря. Майката и детето са живи и здрави — тя погледна към Тег. — Здравей, Майлс. — Едва сега се дръпна назад и застана тихо и кротко.
Оказа се по-добра, отколкото се надявах — помисли Одрейди.
Айдахо се отпусна на стола, почувствал цялото напрежение от безпокойството, примесено с преценката му за онова, което бе наблюдавал оттук. Тег кимна на Стреги, но заговори на Одрейди:
— Има ли още какво да се пошепне на Божието ухо? — Бе много важно да останат нащрек и той да разчита, че старшата майка си дава сметка за това. — Ако не, аз наистина умирам от глад.
Одрейди вдигна пръст — и чу как помощницата излезе. Бе напълно сигурна, че Тег знае накъде насочва вниманието й, когато каза:
— Може би този път наистина си оставила белег.
Острието бе отправено към хвалбата на Сестринството: „Ние не оставяме белезите да се натрупват върху миналото ни. Защото те често прикриват повече, отколкото откриват.“
— Някои белези разкриват повече, отколкото скриват — каза той и погледна към Айдахо. — Прав ли съм, Дънкан?
Един ментат се обръща към друг ментат.
— Струва ми се, че попаднах на стар спор — отговори Айдахо.
Тег отново се взря в Одрейди:
— Виждаш ли, дъще? Ментатът разпознава стария спор, когато го чуе. Горди сте, че знаете какво се изисква от вас във всеки момент, но с едно мигване сами създавате чудовище!
— Старша майко! — обади се проктор, явно несъгласна с начина, по който разговаряха с нея.
Одрейди не й обърна внимание. Почувства болка — остра и убеждаваща. Тараза в Другите Памети си спомни за спора:
Оформят ни бин-джезъритските асоциации. Те притъпяват чувствителността ни по странен начин. О, можем да режем бързо и дълбоко, когато се налага, но това е просто друг вид загубване на чувствителност.
— Аз няма да взема участие в намаляването на чувствителността ви — рече Тег. Очевидно помнеше.
Стреги се върна със съдина, пълна с кафеникав бульон и парчета месо, плаващи в него. Момчето седна на пода и изкуса храната с бързи движения на лъжицата.
Одрейди запази мълчание, а мислите й се движеха в указаната от Тег посока. Светите майки разтваряха около себе си корава черупка, на чийто фон всички идващи отвън неща (включително емоциите) играеха като прожектирани изображения. Мурбела бе се оказала права. Сестринството трябваше да се залови с последващо изучаване на чувствата: Ако останеха само наблюдатели, бяха обречени.
Тя се обърна към момчето:
— Няма да искаме от теб да притъпяваш чувствителността ни.
И двамата — Тег и Айдахо — доловиха нещо странно в гласа й. Тег изненадан отмахна встрани празната съдина, но пръв заговори Айдахо:
— С финес и култура — каза той.
Тег кимна. Сестрите рядко постъпваха импулсивно. Дори при опасност реагираха разумно и издаваха обмислени заповеди. Бяха прекосили границата на онова, което повечето хора възприемаха като култивирано. Движеха ги не толкова блянове за власт, колкото дългосрочни идеи — своеобразна смес от неотложни действия и почти безгранична памет. Следователно Одрейди изпълняваше грижливо обмислен план. Тег погледна към внимателно наблюдаващите проктори.