Хм, защо ли е така?
— Там и Шийена ще закъснеят — каза тя.
Одрейди прие, съобщението, без да престава да я оглежда внимателно. Не беше ли и малко по-слаба? Изглеждаше невъзможно една сестра да е напълно изолирана от протичащото в сетивната зона на нейните грижи, но понякога работното напрежение й пречеше да забележи дребните промени. Трябваше да се върне малко назад в наблюденията си, за да установи, че стоящата сега пред нея света майка е била досущ същата през последните няколко седмици.
Нещо се бе случило с Белонда. Всяка от присъстващите бе в състояние да упражнява достатъчен контрол върху теглото и фигурата си. Въпрос на вътрешна химия — приглушени или пуснати на воля огньове. От години бунтарката Бел парадираше със „специфичното“ си телосложение.
— Смъкнала си теглото — рече Одрейди.
— Пълнотата започва да ме прави прекалено бавна.
Не, за нея това никога не е било достатъчна причина да смени навиците си. Компенсирала бе с бързина на мисълта, прожекционна информация или експресен транспорт.
— Дънкан успя да се добере до теб, нали?
— Не съм нито лицемер, нито престъпница!
— Струва ми се, че е време да те пратим в наказателен кийп. Периодично повтарящото се насмешливо бодване обикновено отегчаваше Белонда. Днес обаче то не й направи никакво впечатление. След като почувства почти физически натиска на Одрейдиния поглед, тя обясни:
— Ако толкова искаш да знаеш, Шийена е причината. Буквално ме преследваше, за да коригирам външния си вид и да разширя кръга на своите близки съмишленици. Досадно е! Готвя се да я накарам да спре.
— Защо Там и Шийена ще се забавят?
— Преглеждат записа на последната ти среща с Дънкан. Бях наложила строги ограничения на достъпа до него. Не си струва да се гледа какво ще се случи, когато той стане общо достояние.
— Което е неизбежно…
— Напълно вярно. Успях само да спечеля малко време, за да се подготвим.
— Бел, не искам записът да се изземе и потули.
— Дар, с какво лично ти си се захванала?
— Ще го обявя на Общ събор.
Изненадата в погледа на Белонда не се нуждаеше от слова.
— Имам право да свикам Общ събор — напомни Одрейди. Белонда се облегна назад и продължи да я гледа внимателно; преценяваше и питаше, но без нито една дума… Последният Общ събор на „Бин Джезърит“ беше се състоял след смъртта на Тирана. А преди него — при узурпирането на властта от същия този Тиран. Общ събор бе немислим, след като почитаемите мами предприеха атаките си. Прекалено голям разход на време в сегашната отчаяна обстановка.
В същия миг Белонда попита:
— Ще рискуваш ли да призовеш сестри от оцелелите ни кийпове?
— Не, Дортужла ще ги представя. Вече има прецедент, както знаеш.
— Най-напред освободи Мурбела, а сега — Общ събор.
— Освободена? Мурбела е привързана със златна верига. Къде ще върви без своя Дънкан?
— Но си му дала правото да напуска кораба!
— Е, направил ли го е?
Белонда реши да смени темата:
— Вярваш ли, че информацията за корабното въоръжение е всичко, което му трябва?
— Знам го.
— Спомням си за Джесика, обърнала гръб на ментата, който имал за задача да я убие.
— Ментатът останал прикован на място от собствената си вяра.
— Дар, понякога и бикът промушва матадора.
— Но доста по-често не го прави.
— Оцеляването ни не бива да зависи от статистически данни!
— Съгласна съм. Ето защо ще свикам Общ събор.
— И помощниците ли?
— Всички.
— Дори Мурбела? Тя готова ли е за помощница?
— Мисля, че дотогава може да бъде и света майка.
Известно време Белонда остана с отворена уста, след което отбеляза:
— Дар, прекалено бързо е движението ти!
— Времената го изискват.
Светата майка погледна към вратата на помещението за хранене.
— Ето я и Там — каза тя. — Закъсня повече, отколкото очаквах.
Тамалани пристигна, дишайки тежко, защото бе бързала. Отпусна се в синия си стол с биологично саморегулиране, забеляза разместването и обяви:
— Ей сега ще дойде и Шийена. Показва някои записи на Мурбела.
Белонда се обърна към нея.
— Старшата майка се кани да я подложи на теста с Агонията и да свика Общ събор.
— Не съм изненадана — отвърна Тамалани с обичайната си прецизност. — Въпросът с положението на тази почитаема мама трябва да бъде разрешен възможно най-скоро.
В този момент и Шийена се присъедини към тях, заемайки стола-люлка отляво на Одрейди. Попита още докато сядаше: