Чайка — самотна и приспособяваща се.
И ние се адаптираме. Наистина имаме нужда от адаптация.
Подобна мисъл не беше от даващите покой. Напоследък нищо не носеше отмора. По-скоро обратното. Одрейди също се почувства изблъсквана и отнасяна от опасно течение. Не само любимият й Дом на Ордена, но и цялата човешка вселена се разломяваше и от старите очертания постепенно възникваха нови форми. И може би бе правилно, че в тази нова вселена Шийена продължава да крие своите тайни от старшата майка. Да, тя действително крие нещо.
Хапливите нотки на Белонда отново я върнаха към заобикалящата ги обстановка:
— След като няма сама да си сервираш, мисля, че трябва да се погрижим за теб.
Остави пред нея съд с ароматна рибена чорба, а до него сложи голям комат чеснов хляб.
Почти веднага след като опитаха ястието, Бел остави лъжицата си на масата и се загледа изпитателно в нея. После каза:
— Няма да си внушаваме, че „се обичаме взаимно“ или други отчаяни глупости от този род, нали?
— Благодаря ти, че ми донесе храната.
Шийена преглътна и лицето й светна от широка усмивка:
— Много вкусно.
Белонда възобнови храненето си.
— Бива си я. — Явно бе доловила неизречения коментар. Тамалани ядеше методично, докато погледът й се местеше от Шийена към Белонда, а после към Одрейди. Изглежда бе съгласна с предложеното смекчаване на неодобрителната позиция към емоциите. Поне не възрази гласно, докато останалите по-възрастни сестри по всяка вероятност щяха открито да се противопоставят.
Главното бе любовта, която „Бин Джезърит“ се стараеше да отрече. В големите и малките неща. Колко начини имаше за приготвяне на превъзходни, поддържащи живота храни, рецептите за които бяха истинско олицетворение на много любови — стари и нови! Тази рибена чорба, галеща меко езика, също идваше отнякъде, с дълбоко заложени в нечия обич корени — у дома жената оползотворява онази част от дневния улов, която съпругът й не е успял да продаде.
Самата същина на „Бин Джезърит“ бе притулена в невероятно много любов. Имаше ли нещо друго, което така да се грижи за неизречените нужди на човечеството? Кой бе работил толкова упорито за съвършенството на човешкия род?
Щом Белонда изпразни съдината си, обра останалото в нея с последното късче хляб. Преглътна и се замисли.
— Струва ми се, че любовта ни отслабва — каза тя, ала в гласа й нямаше сила, с която да убеди другите.
Една помощница би го изрекла по същия начин. Направо от Кодата. Одрейди прикри забавлението си и контрира с друго „стъпало“ от същата кода.
— Пази се от жаргона. Той най-често крие невежество и има малка познавателна стойност.
Уважение и внимание изпълниха очите на Белонда.
Шийена се отдръпна от масата и обърса уста със салфетката. Тамалани стори същото. Нейният саморегулиращ се стол я пое, когато се облегна назад с дяволит блясък в очите.
Там знае! Старата вещица-хитруша продължава да чете ходовете ми. Но Шийена… Каква е нейната игра? Готова съм да твърдя, че се надява да отвлече вниманието ми. Много я бива за тази работа, нали сама я учих. Е, добре… За играта обаче са нужни двама. Продължавам да притискам Белонда, без да отмествам погледа си от моето малко бездомниче от Дюн.
— Бел, колко струва почтеността? — запита Одрейди.
Светата майка посрещна с мълчание атаката. В бин-джезъритския жаргон бе скрито определение за почтеността и те всички го знаеха.
— Редно ли е да почитаме паметта на лейди Джесика заради нейната хуманност? — продължи Одрейди. О, Шийена е изненадана!
— Джесика изложи на опасност Сестринството!
Белонда обвинява.
— На тях, на сестрите си вярна бъди — измърмори Тамалани.
— Древната ни дефиниция за почтеност ни помага да останем човечни — каза Одрейди.
Чуй ме добре, момиче.
— Ако го загубим, всичко е загубено — изрече Шийена с глас малко по-силен от шепот.
Одрейди сдържа въздишката си. Аха, това е значи! Току-що говорилата улови погледа й и каза:
— Ти ни даваш указания, разбира се.
— Неясни мисли — отзова се Белонда. — Най-добре е да ги избягваме.
— Тараза ни назоваваше „Бин Джезърит“ от Второто пришествие — напомни Шийена.
Настроението на Одрейди все повече започваше да клони към самообвинителна фаза.
Проклятието на нашето сегашно съществуване. Злокобните фантазии могат да ни унищожат.