Колко лесно бе да се призове бъдещето, което ги гледаше от пламтящите оранжеви очи на обзетите от дива ярост почитаеми мами. А страховете от многоликото минало се тълпяха, сякаш приклекнали кучета, в Одрейди — крайно напрегнати мигове, събрани във фокуса на остри зъби.
Тя с усилие върна вниманието си върху неотложния проблем:
— Кои ще ме придружат до Свързващия възел?
Всички знаеха за мъчителните преживявания на Дортужла, а из Централата дори бе тръгнала зловеща приказка: Който отиде със старшата майка, може да нахрани футарите.
— Там — каза Одрейди, — ти и Дортужла.
Може да бъде и смъртна присъда. Следващата стъпка се разбира от само себе си.
— Шийена — продължи старшата майка, — ти ще Споделиш с Тамалани. Дортужла и аз ще Споделим с Бел. А пък аз ще го направя и с теб, преди да тръгнем.
— Света майко! — Белонда сякаш се вцепени. — Не съм подходяща да заема мястото ти.
Одрейди продължаваше да гледа към Шийена:
— Подобно нещо не е било предлагано. Просто ще те направя хранилище на моите животи.
Видя ясно изписан страх по лицето на Шийена, но светата майка не дръзна да откаже пряката заповед.
Одрейди кимна към Тамалани.
— Аз ще Споделя по-късно. Ти и Шийена го направете сега.
Тамалани се приведе към младата жена. Отсъдата на напредналата възраст и очакващата я скоро смърт превръщаха заръчаното в приятно дело за нея, ала Шийена неволно се дръпна назад.
— Сега — рече Одрейди.
Нека Там види онова, което криеш.
Нямаше измъкване. Шийена сведе глава към Тамалани, докато двете се докоснаха. При размяната сякаш припламна електрическа искра и цялата столова го почувства. Разговорите спряха, всички погледи се обърнаха към масата до прозореца.
В очите на Шийена имаше сълзи, когато тя се отдръпна.
Усмихвайки се, Тамалани направи меко, почти галещо движение с двете си ръце по бузите й.
— Няма нищо, мила. Всички се страхуваме от тези неща и понякога правим глупости заради тях. Но съм доволна да те наричам сестра.
Кажи ни го, Там! Веднага!
Ала старицата реши да не го прави. Обърна се към Одрейди.
— Длъжни сме да запазим човечността си независимо от цената. Урокът ти е попаднал на добро място. А и добре си обучила Шийена… Дар, когато тя Споделя с теб, не би ли могла да намалиш влиянието й върху Айдахо?
— Няма да намалявам силата на възможна старша майка — отвърна Одрейди. — Благодаря ти, Там. Мисля, че не трябва да пътуваме до Възела с излишен багаж. И още! До довечера искам доклад за напредъка на Тег. Пиявицата, лепната за него, е отсъствала прекалено дълго.
— Ще разбере ли, че вече има две пиявици? — запита Шийена.
Я, колко се радва!
Одрейди се изправи.
Ако Там я приема, трябва да го сторя и аз. Тамалани никога няма да предаде нашето Сестринство. А Шийена… Тя в най-пълна степен разкрива естествените черти на общите ни човешки корени. И все пак… Иска ми се никога да не бе сътворила онова изваяние, което нарече „Празнота“.
„Религията трябва да бъде приемана като източник на енергия. Тогава тя може да бъде направлявана с оглед на целите ни, но само в границите, определени от опита на преживяното. Тук е потайният смисъл на Свободната Воля.“
Плътна облачна покривка се бе настанила над Централата и работната стая на Одрейди тънеше в сива тишина, към която тя се чувстваше съпричастна заради обхваналото я вътрешно бездействие. Сякаш не смееше да направи каквото й да е движение, за да не разбуни опасни сили.
Ценят на изпитанието на Мурбела с Агонията. Не трябва да мисля за поличби.
Метеорологичната служба пусна категорично предупреждение за идващите облаци. Оказаха се резултат на неочаквано преместване_. _Бяха взети коригиращи мерки, за които също бе необходимо време. Междувременно трябваше да се очакват силни ветрове, можеше да има и валежи.
Шийена и Тамалани стояха до прозореца и гледаха зле регулираната атмосферна обстановка. Раменете им се допираха.
Одрейди ги наблюдаваше от стола си до масата. След вчерашното Споделяне двете се бяха превърнали в нещо подобно на една личност, което впрочем не бе неочаквано събитие. Знаеше се за такива, макар и немногобройни, прецеденти. Случаите на размяна, протичащи в присъствието на отровен екстракт от подправката или при реална смърт, не позволяваха по-нататъшен контакт между участниците в ритуала. Беше интересно да се наблюдава. Гърбовете им странно си приличаха — изпънати и неподвижни.