— Слушай я, глупачке! Тя прави всичко по силите си, за да ти помогне.
— Няма нищо, Бел. Това си е работа между нас.
И тъй като Мурбела продължаваше да гледа втренчено надолу, Одрейди изрече:
— Заповед на старшата света майка. Погледни ме!
Главата на другата жена рязко се вдигна и тя загледа говорещата в очите.
Одрейди рядко си служеше с този прийом, но резултатът бе винаги превъзходен. Помощниците можеха да бъдат доведени до истерия с негова помощ, ала лесно се научаваха как да се справят с излишната си склонност да реагират емоционално. Изглежда Мурбела бе по-скоро разгневена, отколкото изплашена. Отлично! Ето че бе дошло време да закове вниманието й.
— Оплакваше се от бавния ход на твоето обучение — каза Одрейди. — Това бе направено преди всичко с оглед на потребностите ти. Преподавателите до един бяха подбрани така, че импулсивността да е непозната за тях. Моите указания бяха категорични: „Не отваряйте шлюза на силите повече, отколкото обучаваната е в състояние да поеме.“
— Откъде знаеш с какво мога да се справя? — изречено с все още яден глас.
Одрейди само се усмихна.
Мурбела се обърка от продължаващото й мълчание. Нима бе постъпила глупашки пред старшата майка, пред Дънкан и… всички останали? Колко унизително!
Одрейди си напомни, че не бива да я оставя прекалено дълго сама с уязвимостта й. Погрешна тактика — специално за случая. Изобщо не се налагаше да я провокира. В нея бе остро развито усещането за съответстващо на потребностите на момента поведение. Именно от това се страхуваха, защото то можеше да се окаже източник на мотивацията й да избира винаги пътя на най-малкото съпротивление. Нека да не бъде така. А сега — честност докрай! най-съвършеният инструмент на „Бин Джезърит“ в образователния процес. Класическата техника, обвързваща помощница и учител.
— Ще съм до теб през цялото изпитание с Агонията. Ако се провалиш, ще ми бъде тежко.
— А Дънкан? — въпрос, зададен със сълзи в очите.
— Разрешено му е да ти помогне с всичко, с което може. Мурбела вдигна глава към редовете за сядане и само за миг погледите им с Айдахо се вкопчиха един в друг. Той леко се повдигна от мястото си, но ръката на Тамалани върху рамото му го накара да се върне обратно.
Могат да убият моята любима — помисли. — Длъжен ли съм да седя тук и само да гледам как това се случва? Нали Одрейди каза, че ще му позволят да помогне, ако се наложи? Не, сега не можеше да спре по средата на пътя, Трябва да вярвам на Дар. О, вие, долу в преизподнята! Тя не знае колко силна ще бъде мъката ми, ако… Ако… — затвори очите си.
— Бел — прозвуча гласът на Одрейди с усещането за изоставеност и с онази крехкост на остротата на ножа.
Белонда хвана Мурбела за ръката под лакътя и й помогна да се разположи върху масата, която леко се разклати, докато поеме товара на тялото й.
Ето го и истинското пропадане — помисли лежащата.
Сякаш не бе тя, когато долови затягането на ремъците и целенасоченото раздвижване около нея.
— Рутинна практика — обади се Одрейди.
Рутинна ли? През цялото време Мурбела бе изпитвала неприязън към рутинните правила, които щяха да я превърнат в бин-джезъритка, към цялото това учение, внимателното вслушване в прокторите и в ответните реакции от нейна страна… Особено бе намразила необходимостта да усъвършенства реакциите си, които винаги бе смятала за адекватни, но сега просто нямаше място за измъкване — тук, под взора на всевиждащите очи.
Адекватни! Каква опасна дума.
Точно това признание търсеха те. Защото то бе лостът, потребен за тяхната послушница.
Ако мразиш, мрази по-силно. Използвай омразата си като сила, направляваща те към онова, което ти е потребно.
Удивително нещо бе фактът, че учителите й прозираха в нейното поведение! Искаше да притежава това им умение. Ой, колко много го искаше!
Трябва да ги превъзхождам в тази способност.
Тя бе явление, на което можеше да завиди всяка почитаема мама. Внезапно се видя с двойно зрение — на бин-джезъритка и на почитаема мама. Сплашващо възприятие!
Нечия ръка докосна бузата й, помести главата и си замина.
Отговорност. Скоро ще узная какво разбират те под „нов усет за историята“.
Възгледът на „Бин Джезърит“ за историята наистина я очароваше. Как ли се вглеждаха в множеството отминали неща? Беше ли то заложено в по-важна и обхватна схема? С цената на нищо не можеше да устои на изкушението да стане една от тях.
Това е мигът, когато научавам.
Забеляза как над устата й се появява спрей-спринцовка и застава в работна позиция. Движеше я ръката на Белонда.