Айдахо вече мислеше за уменията си на ментат като за подслон и убежище. Мурбела оставаше с него само когато задълженията им го позволяваха — той бе зает с разработването на оръжия, а тя с възстановяването на силите си, привиквайки постепенно към своя нов статут.
Не си позволи да го лъже. Дори не направи опит да твърди пред него, че няма разлика между тях. Самият Дънкан чувстваше обтягането — ластикът бе опънат до краен предел.
— Сестрите ми са били приучвани да не разкриват сърдечните си тайни. Там е опасността, която те съзират в любовните чувства. Опасни интимни обвързвания. Притъпяване на сетивата до краен предел. Не давай никому пръчка, с която да може да те бие.
Мурбела смяташе, че думите й са възстановили усещането му за сигурност, докато той бе разпознал същността, скрита в тях: Бъди свободен! Счупи приковаващите окови!
Напоследък често я наблюдаваше обзета от пристъпи, в които я хвърляха Другите Памети. Откъслечни слова се редуваха през нощта, докато спеше:
„Зависимости… колективна душа… пресечна линия на осъзнаването… Говорещите с риби…“
Тя не се поколеба дори миг дали да разтълкува някои от тях:
— Местата на пресичане ли? Всеки може да почувства свързващите точки и линии при естествените прекъсвания на нещата от живота. Смърти, отклонения, инцидентни паузи посред грандиозни събития, раждания…
— Нима и раждането е прекъсване?
Бяха в неговото легло, дори хронометричното устройство бе притъмняло; разбира се, те не можеха да останат скрити за видеоочите… Други видове енергия подхранваха любопитството на Сестринството.
— Никога ли не си помислял за раждането като за прекъсване. Забавно е за една света майка.
Забавно! Обтягане… обтягане…
За „Бин Джезърит“ Говорещите с риби станаха откритие, посрещнато с акламации. Бяха го подозирали, но Мурбела го потвърди. Демокрацията на Говорещите бе превърната в автокрация на почитаемите мами. Без никакви съмнения.
— Тиранията на малцинството, надянала маската на мнозинство — както казваше Одрейди със силно вълнение в гласа си. — Сриване на демокрацията. Детронирана от собствените си ексцесии или изядена от бюрокрацията.
На Айдахо не бе трудно да чуе Тирана в нейната преценка. Докато историята все пак се колебаеше дали да възприеме модела на повторяемостта, налице бе поне едно потвърждение. Шумно защищавана кауза. На първо място — Законът за държавната служба, замаскиран с лъжата, че той е единственият път за коригиране на ексцесиите на демагози и системите на привилегии. След него идваше струпването на власт по места, недосегаеми за гласоподавателите. И накрая — аристокрацията.
— Може да се окаже, че единствено в „Бин Джезърит“ е било създадено всемогъщото жури на съдебните заседатели — каза Мурбела. — Законотворците недолюбват тези колективни органи, която оспорват и едва ли не се противопоставят на закона. Те могат да игнорират дори и съдията.
Любимата му се разсмя в мрака.
— Аха, веществено доказателство! Че какво друго са доказателствата, ако не онези неща, които ти се позволява да зърнеш? Ето какво се опитва да държи под контрол законът — внимателно манипулираната реалност.
Думи за отклоняване на вниманието му; думи, с които да демонстрира новите си бин-джезъритски сили. А любовните й признания звучаха кухо.
Изрича ги, както ги е запаметила.
Забеляза, че това тревожи Одрейди не по-малко, отколкото плашеше него. Мурбела като че не забелязваше тяхната реакция.
Старшата майка се бе опитала да върне увереността му.
— Всяка нова света майка минава през периода на привикването. Понякога стигат дори до маниакалност. Дънкан, мисли само за новата основа, върху която тя е стъпила!
Нима мога да не мисля точно за това?
— Първи закон на бюрокрацията — изрече Мурбела, обръщайки се сякаш към мрака.
Няма как да ме разсееш, обич моя.
— Разраствай се, докъдето позволява наличната енергия! — Гласът й прозвуча наистина маниакално. Служи си активно с лъжата, че данъците решават всички проблеми. Почитаемите мами разиграват цялото представление! Дори със система за такова обществено осигуряване, което успокоява масите, макар всичко да се стича в собствената им енергийна банка.
— Мурбела!
— Какво има? — Изненадата от острия му тон не бе скрита. Нима не знае, че разговаря със света майка?