— Всичко това ми е познато. Всеки ментат го разбира.
— Да не се опитваш да ме накараш да млъкна? — изречено с ядна нотка.
— Работата ни е да мислим като враговете си… Впрочем ние с теб имаме ли общ враг?
— Дънкан, ти ми се присмиваш.
— Оранжеви ли са още очите ти?
— Мелинджът не го позволява и ти го знаеш.
— „Бин Джезърит“ се нуждае от твоите знания, но трябва да ги култивираш! — Той запали светоглобус и я видя да го наблюдава пламнала от гняв. Не беше неочаквано, както и определено не беше по канона на „Бин Джезърит“.
Хибрид.
Думата заподскача в главата му. Дали наистина не се разчиташе на хибридната мощ? Това ли очакваше Сестринството от Мурбела? Понякога бин-джезъритките изненадват. Откриваш ги зяпнали в лицето ти на неочаквани места в някой коридор; очите им не трепват и лицата им са маскирани по техния си особен начин, зад маските ферментират непривични реакции. Ето къде Тег се бе научил да разчита на неочакваното. Но това пред него? Осени го внезапната мисъл, че в собствените му гърди би могла да отрасне неприязън към Мурбела. Съвсем естествено беше тя да го забележи. Продължаваше да бъде отворен към нея така, както към никого.
— Недей да ме намразваш — не бе доловена никаква молба, ала го заболя от нещо, стаено зад думите.
— Никога няма да го направя. — Съпроводи казаното с изключване на светлината.
Тя се сгуши в него почти по същия начин, както го правеше преди изпитанието с Агонията. Почти. Усещането на разликата го прободе дълбоко.
— Почитаемите мами гледат на „Бин Джезърит“ като на съперници за властта им — рече Мурбела. — Мъжете, следващи сестрите ми, са не толкова фанатици, колкото лишени от свобода на волята заради фаталното им пристрастяване.
— И с нас ли е така?
— Ех и ти, Дънкан!
— Сигурно искаш да кажеш, че мога да намеря същата стока в друг магазин, тъй ли?
Тя предпочете да се престори, че приема думите му като насочени към страховете на почитаемите мами.
— Мнозина биха ги напуснали, ако можеха — извъртя се към него, настояваща за отговор на пламналата си страст. Забравата й го изуми. Това можеше да се окаже последната проява на познатия екстаз от нейна страна.
След него остана да лежи — изтощен.
— Надявам се пак да съм бременна — прошепна тя. — Все още ни трябват нашите бебета.
Трябват ни. На „Бин Джезърит“. Вече не „трябват им“. Той заспа и се намери в оръжейния склад на кораба. В съня му имаше доста неща от актуалната действителност. Не-корабът остана оръжейна работилница, в каквато се бе превърнал. И Одрейди му говореше в сънувания оръжеен склад:
„Дънкан, решението ми бе продиктувано от нуждите на днешния ден. Малка е вероятността ти да изхвърчиш побеснял нанякъде.“
„Твърде отдавна съм ментат, за да го сторя!“
Каква самомнителност звучи в гласа му! От съня е. Сънувам и знам, че сънувам. Защо ли съм в оръжейната с Одрейди? Пред очите му се заизрежда списък на оръжия:
Атомни. (Видя огромни бластерни устройства и смъртоносна пепел.)
Лазестрели. (Безброй различни модели.)
Бактериологични.
Изреждането по списъка бе прекъснато от гласа на старшата майка.
„Можем да приемем, че контрабандистите по навик съсредоточават вниманието си върху дребни неща с висока цена.“
„Су-камъни, разбира се“ — казано с все още подчертана важност. Не, не съм такъв!
„Оръжие на убийци. — поясни тя. — Планове и спецификации за нови разработки.“
„Кражбата на търговски тайни е важно перо за контрабандистите.“ Непоносим съм.
„Винаги са актуални лекарствата и болестите, за които те са предназначени.“
Но къде е? Чувам я, а не мога да я видя.
„Почитаемите мами знаят ли, че нашата планета приютява мерзавци, за които засяването на проблема идва само след като са си осигурили начин за разрешаването му?“
Мерзавци ли? Никога не си служа с тази дума.
„Всичко е относително, Дънкан. Те овъглиха Лампадас и хвърлиха под ножа четири милиона от най-добрите ни хора.“
Той изведнъж се събуди, седна в леглото. Спецификации за нови разработки! Ето: фин детайл на миниатюризирани Холцманови генератори. Не повече от два сантиметра. И много по-евтини! Как ли се е вмъкнало контрабандно в ума ми?
Изхлузи се от леглото без да буди Мурбела и опипом намери някакъв халат. Чу я да сумти, когато отиваше към работната си стая.
Седна пред екрана на командното табло с клавиатурата, направи копие по памет и го огледа внимателно. Отлично. Всичко е на мястото си. Прехвърли изображението към Архивната служба със знак за внимание, насочен към Одрейди и Белонда.