Едно постижение за почитаемите мами.
Власт заради самата власт… Аристокрация, завъдена и отгледана от сой, със силно нарушено душевно равновесие.
Кои бяха тези хора, дето виждаше от време на време? Достатъчно силни, за да прогонят почитаемите мами. Знаеше го от информацията на конкретизиран външен образ.
За Айдахо това осъзнаване бе силно объркващо. Почитаемите мами — бегълци! Истински варвари и невежи, каквито са били всички скитащи орди още преди вандалите. Движени както от импулса на алчността, така и от всевъзможни други разрушителни сили. „Влачете злато от Рим!“ От техните развлечения бе изцедена и последната капка съзнание и съвест. Смайващото им невежество губеше кураж единствено когато някоя по-изтънчена култура успееше да се прокрадне в…
Внезапно той разбра какво прави Одрейди.
О, сили на преизподнята! Колко крехък план!
Притисна очите си с длани и се насили да не изкрещи от мъка. Нека мислят, че съм уморен. Зървайки плана на старшата света майка, вече знаеше, че ще изгуби Мурбела независимо от начина, по който това щеше да стане…
„Кога може да се вярва на вещиците ли? Никога! Тъмната страна на омагьосания свят принадлежи на бин-джезъритките и ние сме длъжни да ги отстраним.“
Голямата Обща зала в не-кораба с редове амфитеатрално разположени седалки и издигнат подиум в единия край бе изпълнена до отказ със сестри от „Бин Джезърит“ повече, отколкото при всяко друго предишно събиране! Този следобед Ордена се оказа в почти безизходно положение, понеже малцина бяха склониш да изпратят пълномощници, а важни решения не можеха да бъдат вземани от персонала на спомагателните кадри. Облечените в черни роби свети майки преобладаваха сред присъстващите тук и те надменно се бяха скупчили близо до сцената, но по-нататък залата гъмжеше от помощници с гарнираните си с бяло роби, сред които имаше дори новоприети. Групите с чисто бели роби пък включваха най-младите, образували малки островчета, явно търсейки взаимна подкрепа една от друга. Всички останали пратеници не бяха допуснати от прокторите, организирали Общия събор.
Въздухът бе плътно наситен с издишвания аромат на мелиндж, а влажният му и тежък дъх ясно свидетелстваше за претоварване на климатичните съоръжения. Мирисът на скорошен обяд със силна чеснова съставка също се носеше стремително из тукашната атмосфера като нежелан посетител с недобри намерения. Той и всевъзможните истории, плъзнали из залата, засилваха напрежението.
Повечето от присъстващите бяха насочили вниманието си към издигнатия подиум и страничната врата, през която трябваше да влезе старшата света майка. Дори когато разговаряха помежду си или се разхождаха насам-натам, те почти не отместваха поглед от това място, защото разбираха, че скоро оттам ще се появи някой и той ще внесе дълбоки промени в живота им. Всъщност старшата майка не ги бе събрала в огромната Обща зала с обещание за кой знае колко важни съобщения, а просто с признанието, че предстои нещо, което ще разтърси самите основи на „Бин Джезърит#“.
Белонда влезе пред Одрейди в залата и се изкачи на подиума с войнствената си патешка походка, по която лесно биваше разпознавана дори от голямо разстояние. Старшата майка я следваше на пет крачки. После идваха съветници и сътрудници, сред които бе също облечената в черна роба Мурбела (изглеждаща все още замаяна от преживяната само преди две седмици Агония). Дортужла накуцваше наблизо след Мурбела между Там и Шийена от двете й страни. Процесията завършваше Стреги, понесла Тег на раменете си. При неговото появяване се чу възбудено шушукане. Мъже рядко биваха допускани на събиранията в Дома на Ордена, но всички знаеха, че това е голата на техния башар-ментат, обитаващ понастоящем централната база с всичко, което бе останало от военната мощ на „Бин Джезърит“.
Когато видя очакващите я плътни редици на Сестринството, Одрейди изпита странно чувство на безсмислие. Сети се, че някой от древните го бе концентрирал в следната фраза: „И последният глупак знае, че един кон може да бяга по-бързо от друг.“ По време на предишни и по-малобройни събирания в тукашното своеобразно копие на спортен стадион тя неведнъж се чувстваше изкушавана да цитира тази мъдрост, ала все пак знаеше, че ритуалът има и някои преимущества. Всеки дошъл можеше да бъде видян от всички, които бяха призовани.