— Кой идва… Да! Кого вземаш със себе си? — Безпокойството във виковете не можеше да остане скрито; явно слухът още не бе обиколил Дома на Ордена.
— Тамалани и Дортужла — каза Одрейди.
— Кой ще Споделя с теб? — отново се чу гласът на Гарими, Наистина! Това може би е най-важното и от политическа гледна точка. Кой ще наследи мястото на старшата майка? Одрейди долови нервно размърдване до себе си. Нима Белонда се вълнува? Не си ти, Бел. Вече го знаеш.
— Мурбела и Шийена — отвърна тя. — И още някоя, ако прокторите държат да посочат кандидат.
Споменатите веднага оформиха малки съвещателни групи, подвиквайки предложения, но в края на краищата имена не бяха посочени.
Някой все пак запита:
— Защо Мурбела?
— Познава ли друг по-добре почитаемите мами? — отговори с въпрос Одрейди.
Думите й ги накараха да притихнат.
Гарими се приближи до сцената и погледна нагоре към нея с проницателен поглед. Даруи Одрейди, не се опитвай да подведеш една света майка! После каза:
— След заблуждаващата ни маневра на Гамму те ще бъдат нащрек и с попълнени сили в Свързващия възел. Какво те кара да мислиш, че можем да се справим с тях?
Одрейди пристъпи встрани и даде знак на Стреги да мине по-напред с Тег.
Голата-башар бе следил с неотслабващ интерес думите на старшата майка. Сега погледна надолу към Гарими. Понастоящем тя бе главен проктор по назначенията и без съмнение — избрана да говори от името на голяма част от сестрите. Хрумна му, че нелепата му позиция върху раменете на една помощница е била запланувана от Одрейди поради причини, различни от огласените.
За да бъдат очите ми почти на височината на възрастните около мен… И същевременно да им напомня за моя по-нисък ранг, което пък да ги увери отново, че „Бин Джезърит“ (макар и в образа на помощница) продължава да упражнява контрол върху моите действия,
— Сега няма да се спирам върху всички подробности от военна гледна точка — каза той. Да го вземат дяволите това пискливо гласче! Все пак изглежда успя да привлече вниманието им. — При нападението разчитаме на бързо придвижване и на приспособления-примамки, които са в състояние да унищожат всичко в голяма зона около себе си, стига върху тях да попадне лъч от лазестрел. Освен това ще опашем Свързващия възел с приспособления, разкриващи движенията на техните не-кораби.
И тъй като присъстващите продължаваха да го гледат внимателно, продължи:
— Ако старшата майка потвърди предишните ми сведения за Възела, ще разполагаме с пълна картина на позициите на нашите неприятели. Не би следвало да има големи промени. Изминалото време бе недостатъчно.
Изненадата и неочакваното. На какво още можеха да разчиташ от своя башар-ментат? Той пак погледна към Гарими, позволила си да изкаже на глас съмнения по отношение на войнските му умения.
А тя вече бе подготвила следващото си питане:
— Да приемем ли за вярно, че Дънкан Айдахо е твой съветник по оръжейните въпроси?
— Когато разполагаш с най-доброто, трябва да не си с ума си, за да не го ползваш.
— Е, тогава ще те придружава ли той като учител?
— Айдахо предпочита да не напуска кораба и вие до един знаете защо.
Да, този път я накара да замълчи, което явно никак не й се хареса. На един мъж не бива да се дава възможност да поставя натясно света майка, особено пред останалите сестри!
Одрейди пристъпи напред и положи дланта си върху ръката на Тег.
— Нима всички забравихте, че този гола, който се казва Майлс Тег, е наш предан приятел? — Тя се загледа внимателно в подбрани лица от тълпата, за които знаеше, че са наясно с бащинската му връзка с нея, като преместваше очи от една личност на друга с умишлено забавяне, което едва ли можеше да бъде изтълкувано погрешно.
Е, ще се намери ли някой от вас да се развика за „семейственост“? Тогава погледнете още веднъж записа в специалната ви служба!
Импулсите, идващи от Общия събор, отново започнаха да се връщат към добрия тон, очакван на форуми от такъв порядък. Престанаха просташките сблъсъци-надвиквания на груби гласове, настояващи за внимание. Речта постепенно се настрои към онези нотки, близки до духа на църковното песнопение, макар и съвсем не химнични. Гласовете сякаш се раздвижиха и потекоха заедно. Одрейди винаги бе намирала това събитие за удивително. Щеше да е невъзможно, ако всички тук не бяха бин-джезъритки. Само това обяснение бе достатъчно. Танцът на всекидневните движения продължаваше в гласовете им. Съдружници, независимо от временните разногласия.
Ето това ще ми липсва.