— Те се определят и като наблюдатели-вардияни.
— Нещо като кучета ли?
— Да, подобни на тях. Да са будни винаги, когато трябва да се даде урок. Това е, което искат. Но не бива да се опитваш да дадеш урок на някого, който не може да го разбере…
— Винаги с малко мъдрост — отзвуча тъжно от устата — сами се управляват артистично, така ли?
— Мислят за себе си като за състав от съдебни заседатели с абсолютна власт. Няма закон, който да налага вето върху решенията на тяхното жури.
Той размаха стария свитък пред лицето й:
— Така си и мислех!
— Поне не и закон, сътворен от човек, рави.
— Казваш ми, че тези жени, които моделират религии по свой образ и подобие, вярват в сила, по-голяма от тях самите…
— Вярата им, рави, не би съответствала на нашата, но аз наистина не я мисля за зло.
— Каква е тази… хм, вяра?
— Наричат я „изравняващо пренасяне“. Разглеждат я и в генетичен аспект, и като инстинкт. От прекалено интелигентни родители се очаква да имат деца близо до средното ниво, например.
— Пренасяне. Това е религия, така ли да го разбирам?
— Ето защо избягват известността. Те са по-скоро съветници, дори хора, които понякога качват и свалят царе, но държат да не са в центъра на вниманието.
— Това пренасяне… Вярват ли, че то има Създател?
— Не допускат, че има. Вярват само в осезаемото движение.
— И каква е тяхната функция в него?
— Вземат предпазни мерки.
— В присъствието на Сатаната, би трябвало да смятам!
— Те не се противопоставят на естествения поток. Изглежда, че само го пресичат, принуждавайки го да работи за тях, като използват завихрянията му.
— О-у-у!
— Рави, в древността капитаните са го разбирали и правили доста добре. Сестринството разполага със съвременна информация за теченията от много карти; те им посочват местата, които да отбягват, както и къде да положат максимални усилия.
Той отново размаха свитъка:
— Това не е съвременна карта на течения.
— Ти изопачаваш нещата, рави. Сестрите познават недостатъците на уж всемогъщите машини. — Ребека хвърли поглед към запъхтените двигатели. — Те ни виждат в поток, на който машините не могат да се противопоставят.
— Още малко мъдрости! Не знам, дъще. Приемаш намеса в политиката. Но в божиите дела…
— Изравняващо пренасяне, рави. Оказва силно влияние върху бляскави изобретатели, които произлизат от масите, ала създават нови неща. Дори когато новото помага, пренасящата сила настига създателя му.
— Ребека, а кой казва кое помага и кое не?
— Просто ти обяснявам онова, в което те вярват. Виждат данъчното облагане например като пренасяща сила, която отнема свободната енергия, създаваща новото. Човекът с изострена чувствителност я открива, както казват те.
— А тези… почитаеми мами ли бяха?
— Отговарят напълно на модела. Управнички с ограничена власт, възнамеряващи да отслабят всички потенциални претенденти. Отстраняват одарените. Притъпяват интелигентността.
Слаб пиюкащ звук дойде откъм машинното. Джошуа мина покрай тях, преди да успят да се изправят. Наведе се над екрана, показващ какво става навън.
— Върнаха се — каза той. — Вижте. Копаят в пепелта точно над нас.
— Откриха ли ни? — прозвуча сякаш с облекчение откъм равина.
Джошуа гледаше екрана.
Ребека се наведе до него, изучавайки копачите — десет мъже с оня замечтан израз в очите, характерен за обсебените от почитаемите мами.
— Копаят наслуки — каза тя и се изправи.
— Сигурна ли си? — Джошуа стори същото и се вгледа внимателно в лицето й, търсейки мълчаливо потвърждение.
Всяка бин-джезъритка можеше да го забележи.
— Виж сам! — Ребека показа с жест екрана. — Тръгват си. Отиват към обора на свинохлите.
— Където им е мястото — измърмори равинът.
„Изборът на действащи решения се прави в топилната пещ на информационните грешки. По този начин разумът възприема идеята за погрешимост. И тъй като абсолютен (безпогрешен) избор не е познат, интелигентността поема риска да си служи с ограничени данни на една сцена на действие, където грешките са не само възможни, но и необходими.“
Старшата света майка трябваше не само да вземе спомагателен кораб-лихтер, за да се прехвърли на първия удобен не-кораб. Нейна грижа се оказаха плановете, приготовленията и стратегиите, които по стечение на обстоятелствата бяха все непредвидени и следващи едни след други.
Всичко това й отне осем трескави дни. Синхронизацията с дейността на Тег изискваше безусловна точност. Консултациите с Мурбела й изяждаха часове, но новата света майка трябваше да знае какво я очаква.