Мурбела, открий ахилесовата им пета и всичко е в ръцете ти. Остани на наблюдателния кораб, когато Тег атакува, като внимателно следиш нещата.
Одрейди търсеше подробното мнение на всеки, който можеше да помогне. После дойде имплантирането на онова съдбоносно устройство за кодирано предаване на секретните й съобщения. Подходящ не-кораб и лихтер с далечен обсег трябваше да бъдат ремонтирани и преекипирани, а Тег лично да подбере екипаж.
Белонда мърмореше, а понякога и буквално ръмжеше, докато Одрейди не издържа:
— Да ме подлудиш ли искаш? Това ли е намерението ти? Да ме отслабиш, а?
Беше утрото на четвъртия ден преди заминаването и те се оказаха за малко сами в работното помещение.
Времето бе ясно, но непривично студено за сезона; въздухът имаше отсянката на охра от прашната буря, която бе преминала през Централата предишната нощ.
— Общият събор се оказа грешка! — Белонда нямаше как да пропусне прощалния си залп.
Одрейди се видя принудена да й отвърне сопнато.
— Грешка, но необходима!
— За теб, може би! За да си вземеш довиждане със семейството. И да ни оставиш като патета в кълчища.
— Само за да протестираш срещу Общия събор ли се качи дотук?
— Не ми харесват последните ти изявления за почитаемите мами! Трябваше да поискаш мнението ни, преди да се разпространяват…
— Бел, те са паразити! Време е нещата да се кажат ясно. Бедата, вече е известна. Как постъпва тялото, когато е нападнато от паразити? — Одрейди съпроводи въпроса си с многозначително подхилване.
— Дар, когато заемеш тази… тази уж хумористична поза, иде ми да те удуша!
— А ти, Бел, ще се усмихваш ли, докато го правиш?
— Върви по дяволите! Някой ден…
— Не ни остават много дни, когато ще сме все още заедно. Знаеш го добре и то те гризе отвътре. Все пак отговори на въпроса ми.
— Отговори си сама!
— Тялото посреща с радост периодичните прочиствания от гниди. Така е дори с пристрастените.
— А-х-х-а! — С очите на Белонда загледа ментат. — Сигурно мислиш, че пристрастяването към почитаемите мами може да се окаже болезнено?
— Въпреки сакатото си чувство за хумор все още запазваш форма.
Жестока усмивка сви устата на светата майка.
— Опитах се да те разведря — рече Одрейди.
— Остави ме да обсъдя въпроса с Там. Главата й мисли по-добре в областта на стратегиите. Макар че Споделянето я размекна…
След като Белонда си тръгна, старшата майка се облегна назад и тихо се засмя:
Размекна ли! „Дар, не се размеквай, когато Споделяш утре.“ Ментатът се е съсредоточил върху логиката и пропуска гласа на сърцето. Съзира развитието на процеса и е загрижен да не направи съдбоносна грешка. Какво вършим, когато… Отваряме прозорците, Бел, и пускаме здравия разум. Дори веселбата. Така по-сериозните въпроси могат да бъдат видени в перспектива. Горката ми Бел, моя повредена сестро, винаги има нещо, което предизвиква нервност у теб.
На сутринта Одрейди замина от Централата, потънала в собствените си мисли и разтревожена от онова, което бе научила след Споделянето с Мурбела и Шийена.
Опитвам се сама да бъда достатъчна за себе си.
Никакво облекчение. Мислите й се оказаха оплетени в мрежата на Другите Памети и на почти циничния фатализъм.
Нима пчелите-царици са се развилнели?
Точно това бе предположено за почитаемите мами.
Ами Шийена? Ами одобряващата Тамалани?
Нещата бяха по-значими от едно Разпръскване.
Шийена, няма да те последвам там, където отиваш със своята неистовост. Моята задача е да въдворявам ред. Не тога да рискувам с онова, към което си посегнала. Съществуват различни видове артистизъм. Твоят, меко казано, ме отблъсква.
Поемането на откъси от животи в Другите Памети на Мурбела помогна. Познанията й се оказаха мощно средство за въздействие върху почитаемите мами, макар и изпълнено с тревожещи нюанси.
Без хипнотранс. Те си служат с клетъчна индукция — вторичен продукт на проклетите им Т-сонди! Подсъзнателна принуда! Колко изкушаващо бе да я използват. Но точно тук почитаемите мами се оказват и най-уязвими — с огромното съдържание на извънсъзнателен елемент, включен в собствените им решения. Ключът от Мурбела само подчертава опасността, която ни грози.
Пристигнаха на космодрума посред развилнял се бурен вятър, който ги заблъска, когато слязоха от колата. Одрейди наложи вето на обичайното ходене пеша през онова, което бе останало от овощните градини и лозята.
За последен път ли си тръгваш оттук? Този въпрос бе изпълнил очите на Белонда, когато й каза довиждане. Същото попита и смръщената загриженост на Шийена.