Толкова ли лесно ще бъде и на Свързващия възел?
Тег се съмняваше. Нуждата налага бързо адаптиране към новите методи.
След два дни ще могат да разположат щитове там.
И никакви задръжки за начина, по който ще бъдат използвани.
Той знаеше, че щитовете са изиграли решаваща роля в някогашната стара Империя заради странното съчетание от думите „Велико Споразумение“. Почтените хора не са злоупотребявали с оръжия в тогавашното феодално, де факто, общество. Ако престъпиш разпоредбите на Споразумението, другите равни по сила се съюзяват срещу теб, за да ти отвърнат с обединено насилие. Нещо повече — съществувала е нематериалната ценност „Лице“, именувана от някои „Достойнство“.
Лице! Положението ми в масата себеподобни.
За някои — по-важно от самия живот.
— Струва ни твърде малко — обади се Стреги.
Тя бе станала вече почти експерт по военните въпроси, но и доста по-досадна. Искаше да каже, че загубите им в жива сила са малки и може би бе изрекла нещо по-вярно, отколкото сама предполагаше.
Ако оръжията ти струват само малка част от енергията, вложена от твоите врагове, имаш на разположение скрита действена сила, която е в състояние да се справи и с привидно непреодолими неща. Продължи конфликта, при което ще се изразходва важна съставна част от масата на противника ти. И твоят враг рухва, защото е допуснал да изгуби управлението на производството и работната сила.
— Можем да започнем изтегляне — каза той, обръщайки гръб на екраните, докато пръстите му предаваха същата заповед. — Искам доклади веднага, след като… — прекъсна думите си и погледна назад.
Мурбела?
Лицето й се яви повторно на всички екранни полета по големия дъгообразен команден пулт, последвано от гърма на гласа:
— Защо оставяш без последствие доклади от периметъра си? — Тя наложи честотата на предаването върху личния му предавател, при което се появи образът на полеви командир със звука на част от произнесена от него фраза: „… заповеди, ще трябва да отклоня искането им.“
— Повтори — настоя Мурбела.
В Изпотеното лице на полевия командир се обърна към мобилното видеооко в близост до него. Видеосистемата внесе изравняване, при което той сякаш нарочно се втренчи в очите на Тег.
— Повтарям: тук има някакви самозвани бежанци, които търсят подслон. Водачът им казва, че е уговорил със Сестринството бъде изпълнено искането му, но без заповед…
— Кой е той? — попита Тег.
— Сам нарича себе си равин.
Башарът понечи да възстанови контрола си върху своя портативен предавател:
— Не знам за никакво…
— Почакай! — Мурбела отново прекъсна предаването му. Защо го прави?
Гласът й пак изпълни помещението на командния център:
— Доведи го заедно с групата му на флагманския кораб. Направи го бързо — настоя тя и изключи връзката.
Тег бе разгневен, но разбираше, че сега е в неравностойно положение. Избра едно от многобройните й изображения и се загледа в него с думите:
— Защо си позволяваш да ме прекъсваш?
— Защото не разполагаш с нужната информация. Равинът има пълно основание за исканията си. Приготви се да го посрещнеш с дължимото уважение.
— Обясни ми защо.
— Не. Не е потребно да знаеш. А аз трябваше да се намеся, след като видях, че не действаш адекватно.
— Оня командир бе в зона за отклоняване на вниманието. Не е важно…
— Искането на равина да се смята за приоритетно.
— Лоша си като старшата майка.
— Може би дори повече. А сега ме чуй. Прибери бежанците във флагманския кораб. И се приготви да ме посрещнеш.
— В никакъв случай! Трябва да останеш там, където си!
— Башаре! В искането има нещо, което налага внимание от страна на Одрейди. Равинът твърди, че са в опасност, тъй като временно са подслонили светата майка Лусила. Приеми го или отстъпи от поста си.
— Тогава ме остави първо да прибера хората си на борда. Ще се срещнем, щом се измъкна.
— Съгласна съм. Но прояви любезност към бежанците.
— А пък ти възстанови предаването ми. Заглуши ме, което си е същинска глупост!
— Всичко е на мястото си, башар. По време на паузата друг от нашите кораби е приел четири футара. Дойдоха с молба да ги заведем при дресьор, но аз наредих да ги задържат. Много внимавай с тях.