— Какво вземате, когато напускате гнездото? Нима сте от онези, които правят опит да набутат всичко в торбата? Или подбирате само най-необходимото?
Всъщност какво ли бяха подбрали наблюдателите като необходими неща? Тоалетни принадлежности и дрехи за подмяна и изпиране. Може би оръжия? Точно това са търсили в багажа ни! Но при светите майки много отдавна се е наложила тенденцията да не носят оръжия, които се виждат.
— Колко грозно е това място — рече Дортужла, приближила се до Тамалани и Одрейди, за да се включи в представлението. — Започваш да мислиш, че видът му е почти съзнателно търсен.
Ах, вие, противни наблюдатели. Следите Дортужла. Спомняте ли си коя е тя? Защо се е върнала, след като знае какво можете да й спретнете? Да нахрани футарите ви? Виждате ли колко малко я безпокои това?
— Преходен пункт, Дортужла — поясни Одрейди. — Повечето хора никога не биха го пожелали като местоназначение. Притеснява те, а малките неудобства могат само да ти го напомнят.
— Случайна спирка по пътя, която едва ли ще се превърне в нещо повече, освен ако не я изградят отново — каза светата майка.
Ще чуят ли? В пълно присъствие на духа, Одрейди насочи погледа си към избраното видеооко.
Тукашната запуснатост издава съзнателно търсене. Тя ни казва: „Ще приготвим нещо за потребностите на стомаха, легло, място за освобождаване на пикочния мехур и червата, както и възможност за известно поддържане на ритуалите, необходими за плътта, но трябва да си тръгвате бързо, тъй като единственото, от което наистина се нуждаем, е енергията, останала след вас.“
Автоматичният служител от рецепцията заобиколи гърбом Дортужла и Тамалани, за да направи още един опит за контакт със старшата майка.
— Покажете ни веднага апартаментите, подготвени за нас! — каза тя с втренчен в циклопското око поглед.
— Боже мой! Какво невнимание проявихме!
Откъде са изровили този сиропиран глас? Отблъскващо. След по-малко от минута всички вече излизаха от фоайето; робосите с багажа им се движеха отпред, а Суипол вървеше плътно зад Одрейди, следвана от Тамалани и Дортужла.
Крилото, през което преминаваха, бе видимо занемарено. Означаваше ли това, че трафикът в Свързващия възел е намалял? Интересно. Жалузните устройства по дължината на цял коридор бяха плътно затворени. Криеха ли нещо? Във всеки случай сумракът не скриваше прахта по пода и корнизите, по които тук-там се очертаваха местата, където са действали поддържащи съоръжения.
Одрейди машинално вникна в модела, съгласно който е била извършвана ремонтната и поддържащата дейност. Рязко ограничен трафик. Типичният маниер на почитаемите мами. Кой би се осмелил да снове насам-натам, когато чувства, че е много по-безопасно да се окопае и после само да се моли да остане незабелязан от опасните хищници? Местата за подстъп към частните жилища на елита бяха добре поддържани. Само за най-важните се грижеха по най-добрия начин.
Ще има място, когато пристигнат бежанците от Гамму.
Във фоайето един робос бе връчил импулсен генератор на Суипол. „За да намерите пътя си после — каза създанието, подавайки синята топка с жълта плаваща стрелка и указание за избрания път. — Когато пристигнете, ще чуете тихо иззвъняване.“
Звънчето на импулсния модулатор се обади.
Къде ли сме пристигнали?
Още едно място, за което домакините им се бяха погрижили като за „пълен лукс“, а всичко бе буквално отблъскващо! Стаи със светложълти подове, бледоморави стени и бели тавани. Нито един стол с биологично саморегулиране. И все пак трябваше да бъдат благодарни, дори само защото липсата им говореше по-скоро за предпочитания от икономическо естество, отколкото за евентуално незачитане на гостите. Биостоловете имат нужда от ремонт и поддържане, за което е необходим скъпо платен персонал. Одрейди огледа мебелите, покрити с някаква материя с дълъг срок на годност. А под нея почувства якостта на особено твърда пластмаса. Нищо не излизаше извън цветовата тоналност на стаите.
Леглото обаче я доведе почти до шок. Някой бе приел прекалено буквално искането за твърд матрак. Равна повърхност от черен еластичен материал, без възглавница. Никакви постелки и завивки.
Когато го видя, Суипол понечи да протестира, но Одрейди й направи знак да мълчи. Въпреки бин-джезъритските възможности, дори и там понякога удобствата оставаха край пътя. Главното е да бъде свършена необходимата работа! Така гласеше първата и най-важна заповед. Ако старшата майка трябваше да спи известно време на много твърдо легло без завивки, налагаше се да го направи в името на задълженията и отговорностите си. Впрочем бин-джезъритките знаеха как да се пригаждат към подобни маловажни неудобства. Одрейди призова твърдостта си, отчитайки възможностите за следваща умишлена обида, ако се опита да възрази. Нека прибавят и това към неосъзнаваното от тях, та да продължат да си блъскат още по-силно главите.