Без никакво съмнение политиката на Сестринството бе пропила самата сърцевина на ереста ѝ. Деликатността на вътрешния спор можеше да бъде разбрана дори само от факта, че Шуонгю беше назначена за комендантка на кийпа на Гамму Противопоставящите се на Тараза отказваха да останат зрители в играта.
Шуонгю се обърни и погледна право в лицето на Лусила. Реченото беше напълно достатъчно. Напълно достатъчно бе чуто и отсято от мозъците, обучени към осъзнаване в Бене Гесерит. Домът на Ордена бе избрал тази света майка много грижливо.
Лусила чувстваше внимателното проучване от страна на възрастната жена, но отказа да ѝ даде възможност за влияние върху най-съкровеното усещане за решителност и силна воля, на което можеше да разчита в напрегнати моменти. Да ме гледа колкото и както си иска! Тя се извърна с усмивка на уста, вторачена над билото на покрива срещу тях.
Точно тогава се появи мъж, облечен в униформа и въоръжен с лазестрел(#) с голяма поразяваща мощ, който бегло кимна към двете свети майки и бързо отмести взор, съсредоточавайки го върху детето под тях.
— Кой е този? — попита Лусила.
— Патрин, най-довереният помощник на башара. Казва, че е само ординарец, но трябва да си глупак, за да му повярваш.
Лусила грижливо огледа мъжа отсреща. Аха, значи това е Патрин. Роден на Гамму, както бе пояснила Тараза. Подбран за задачата от самия башар. Беше светъл и слаб човек, доста стар за войник в днешно време, но след като и пенсионираният Тег бе призован отново, той бе настоял Патрин да сподели службата с него.
Шуонгю отбеляза начина, по който другата света майка гледаше ту Патрин, ту гола̀та. Да, щом като башарът бе върнат да пази кийпа, детето явно се намираше в голяма опасност.
Доста изненадана, Лусила започна:
— Защо… той е…
— По заповед на Майлс Тег — отговори Шуонгю, споменавайки този път името на башара. — Гола̀та не играе, а тренира. Мускулите му трябва да са готови за деня, когато ще бъде върнат към своя оригинал.
— Но нито едно от упражненията му не е елементарно — каза младата света майка, почувствала как собствените ѝ мускули откликват по симпатичен път на припомнената специална подготовка.
— Задържаме далеч от гола̀та само мистериите на Сестринството — поясни Шуонгю. — Почти всичко останало от хранилището на нашето познание може да бъде негово.
Последното бе казано с тон, говорещ красноречиво за пълното ѝ несъгласие.
— Никой не вярва, че нашият гола̀ би могъл да се превърне в нов квизац хадерах — възрази на свой ред Лусила.
Шуонгю само сви рамене.
Младата жена остана спокойна, макар и обзета от мисли. Дали бе възможно гола̀та да бъде превърнат в мъжки вариант на света майка? Би ли могъл последният Дънкан Айдахо да овладее отправяния навътре взор, там, където никоя бене-гесеритка не дръзваше да погледне?
Шуонгю заговори, като почти ръмжеше под носа си:
— Планирането и подготовката на този проект… Техният замисъл е опасен… Пък и могат да допуснат същата грешка…
— Те — отбеляза Лусила. — Техният гола̀.
— Немалко бих дала, за да знам със сигурност какво е становището на Икс(#) и на Говорещите с риби по въпроса — каза тя.
— Говорещите с риби! — тръсна глава Шуонгю, споходена от мисълта за останките от женската армия, която някога бе служила фанатично на Тирана. — Те вярват в истината и справедливостта.
Лусила сподави едно внезапно свиване в гърлото. Този път светата майка бе обявила почти открито своето противопоставяне. А беше тукашният върховен началник. Политическото правило гласеше ясно следното: „Тези, които се противопоставят на проекта, са длъжни да следят неговото развитие и да го контролират така, че да могат да го отменят и унищожат при първия сигнал за беда.“ Но долу, на поляната, се намираше истински гола̀ — Дънкан Айдахо. Клетъчните съпоставки и Прорицателите го бяха потвърдили.
„Трябва да го научиш на любов във всичките ѝ форми“ — бе казала Тараза.
— Много е млад — замислено изрече Лусила, без да отделя вниманието си от гола̀та.
— Да, млад е — потвърди Шуонгю. — Така че засега предвиждам да разбудиш у него само детските реакции на майчинска привързаност и обич. А по-късно… — тя сви рамене.
Лусила не прояви никаква емоционална реакция. Една бене-гесеритка се подчинява. Аз съм Впечатка. Така че… Наставленията на Тараза и специализираната подготовка на индивидите с впечатана характеристика предопределяща специфично развитие на събитията.
Реши все пак да опипа почвата:
— Има човек, жена, която прилича на мен и говори с моя глас. Аз съм отпечатък за нея. Мога ли да узная коя е тя?