— За мен е интересна друга част от нейната постъпка — поясни Тамалани. После се наведе над доклада и прочете на глас:
— Слуги сте на Шейтан, а не помощници на помощниците — погледна изпитателно към Кипуна. — Нали лично я видя и чу думите ѝ ?
— Да, света майко. Там прецениха, че е важно да ви докладвам лично, за да отговоря на евентуални ваши въпроси.
— Продължава да го нарича Шейтан — отбеляза Тамалани. — Колко много са ги подразнили и унижили думите й! Разбира се, нали самият Тиран го е казал: „Ще ме наричат Шейтан“.
— Виждала съм сборните отчети от хранилището, открито в Дар-ес-Балат — каза Кипуна.
— Забави ли се връщането на двамината затворници? — Само докато предадат съобщението до топтера. След няколко минути ги върнаха.
— Следователно, те са я гледали и слушали през цялото време. Добре. Шийена показа ли, че ги познава? Двамата затворници споделиха ли нещо помежду си?
— Света майко, сигурна съм, че не ги познаваше. Бяха обикновени люде от по-ниските слоеве, доста мръсни и зле облечени. Телата им миришеха на немито, също като на хората от съборетините в далечните окрайнини.
— Така. Тя е наредила да свалят белезниците и е поговорила с двамината немити. Сега ми предай точно думите ѝ. Какво каза?
— Вие сте мои хора.
— Чудесно, наистина! — възкликна Тамалани. — После се е разпоредила да бъдат отведени, изкъпани и облечени в нови дрехи, преди да ги освободят. Предай ми с твои думи станалото по-нататък.
— Нареди да повикат Туек, който пристигна с трима помощник-съветници. Ами… Беше си почти разправия.
— Моля те, възпроизведи всичко по памет в трансово състояние. Повтори разменените от тях реплики.
Кипуна затвори очи, пое дълбоко дъх и остана неподвижна близо минута. След това започна:
— Шийена казва: „Никак не ми харесва, когато хранят Шейтан с мои хора.“ Съветник Стирос казва: „Принасят ги в жертва на Шай-хулуд!“ Шийена казва: „На Шейтан!“ И тропва гневно с крак. Туек казва: „Стига, Стирос. Няма да слушам повече този спор.“ Шийена казва: „Кога ще разберете?“ Стирос понечва да обясни нещо, но Туек рязко му прави с очи знак да замълчи и изрича: „Вече разбрахме, Свято Дете.“ Шийена казва: „Искам да…“
— Достатъчно — прекъсна я Тамалани. Помощницата отвори очи и зачака мълчаливо.
— Върни се там, където трябва да си, Кипуна. Справи. се наистина много добре.
— Благодаря ви, света майко.
— Ужасен смут ще плъзне сред жреците — с тревога в гласа си рече комендантката. — Желанието на Шийена е да ги държи в ръцете си, понеже Туек ѝ вярва. Червеите вече няма да се използват като средство за наказание.
— А двамината пленници? — попита Кипуна.
— Добре, внимателна си. Те ще разкажат какво се е случило с тях. Но цялата история ще бъде преиначена. Хората ще започнат да говорят, че Шийена ги защищава от жреците.
— Света майко, че тя не го ли прави?
— Ееех… Не забравяй за другите възможности, с които разполагат. Ще разширят и засилят различни форми на наказанията — например бичуване или пък определени лишения. Докато страхът от Шейтан ще намалява заради Шийена, страхът от жреците ще се засилва…
В рамките само на два месеца докладите на Тамалани до Дома на Ордена потвърдиха правотата на тези думи.
„Ограничаването на дажбите, особено на водата за пиене, се превърна в основна форма на наказание — бе доложила тя. — Тревожни слухове достигнаха до най-далечните окрайнини на Ракис и скоро ще намерят място и по много други планети.“
Комендантката внимателно бе обмислила косвените резултати от своя доклад, както и заключенията, които щяха да бъдат направени. Очите на твърде много хора щяха да се спрат на него, включително и на онези, които не симпатизираха на Тараза. Всяка света майка можеше да извика във въображението си подробна картина на нещата, които така или иначе се случваха на Ракис. Мнозина тукашни хора станаха свидетели на пристигането на Шийена от пустинята, яхнала свиреп червей. От самото начало бе нарушено правилото за опазване на тайна от страна на жреците. Незадоволеното любопитство създаваше собствени отговори. Нерядко догадките се оказваха по-опасни от самата действителност.
В по-ранните отчети се споменаваше за децата, довеждани за игра с Шийена. Тенденциозно поднасяните приказки за тези деца се повтаряха многократно със задълбочаващи се отклонения от истината и надлежно се изпращаха в Дома на Ордена. Двамата осъдени, помилвани и върнати на свобода в нови красиви одеяния, само допълниха и доукрасиха разрастващата се митология. Сестринството, съвършен майстор в сферата на митовете, разполагаше на Ракис с готова енергия, очакваща фина настройка, усилване и насочване.